Разкази за деца.
Петър Славински (псевдоним на Петър Атанасов Чолаков, 19.03.1909, София - 24.10.1993, пак там) е български прозаик, драматург, сценарист, публицист, мемоарист. Завършва гимназия в Стара Загора (1928) и право в СУ "Свети Климент Охридски" (1932). Работи в Дирекция "Храноизнос" (1933-1936). Главен секретар на Столичната община (от 1937) и за кратко - кмет на София (след 09.09.1944). Участник във Втората световна война - доброволец на фронта в Отечествената война, достига Югославия, Австрия и Унгария, ръководи историографската служба при щаба на Първа българска армия, военен кореспондент. Председател на Клуба на културните дейци (1946-1951). Главен секретар на Българо-унгарското дружество (1946-1950). Журналист в с. Шабла, Добруджа (1951-1953). От 1955 г. живее и твори в Балчик. Директор на Държавния музикален театър "Ст. Македонски" (1953-1954). Дебютира с проза през 1927 г. във в. "Ехо". Сътрудничи на сп. "Философски преглед", "Българска мисъл", в. "Литературен глас", а след 09.09. 1944 г. - на литературния и периодичен печат. Редактор на списания "Сердика", "Българска община" (1940) и "Млад турист". Член на СБП (1941). Основател и първи председател на Дружеството на писателите в Добрич.
Ключови думи: П. Славински, 19 март 1909 г., български писател, драматург, Краят на господарите, Книга 3, Победени хоризонти, Лъжльото, Нелегалният в автобуса, 24 октомври 1993,
