Jосип Броз Тито
Прилози за биографиjа
Владимир Дедиер
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЕзикМакедонски
- НаличностЕкземплярът е продаден.Налични екземпляри може да има в секцията "Подобни книги" - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
- ✕
За изданието
- ИздателствоМисла
- Град на издаванеСкопjе
- Година1977 г.
- ЕзикМакедонски
- Страници653
- КорициТвърди
- Категория
- Тегло (гр.)840
- Ширина (мм)145
- Височина (мм)205
- Дебелина (мм)36
Ако историците решат да направят класация от типа "топ 10 на балканските вождове" Йосип Броз Тито ще бъде един от претендентите не просто да влезе в нея, но и да я оглави. Той е сред лидерите както по такива едноизмерни параметри като "продължителност на властването", "брой на ордени, медали, държавнически визити, речи и книги", така и по по-сложни показатели като "своеобразие на държавническите постижения", "успешно водене на сложна дипломатическа игра". Ненадминат е и по такъв комплексен историографски показател като "брой, сложност и противоречивост на интерпретациите върху неговото дело и личност". Всъщност Тито не само е най-описваният - пламенно възхваляван, обективно анализиран и страстно отричан - лидер в региона, но е и може би най-мистифицираният. Във всеки случай за него са създадени, създават се и все още са актуални най-много и най-разнообразни митове и шпионско-конспиративни версии. Не само за елементарно вербоване и зависимост от тайни служби или секретни общества, или пък за мътни епизоди в биографията, но и глобални конструкции за самата му личност, произхода му, родителите му, жените и децата му. Съмнения се лансират дори и около смъртта му, която бе едно от най-отразяваните световни събития на 1980 година, събрало в Белград рекорден за Балканите брой журналисти и държавници от цял свят.
Според официалния му биограф Владимир Дедиер първата конспиративна версия за Тито е пусната още през 1941 г. от лидера на сръбската националистическа антигерманска съпротива Дража Михайлович. Той е смятал, че тайнственият комунистически вожд е съветски шпионин и руснак по произход. След като двамата се срещнали, Дража Михайлович дори разпознал в Тито бившето търговско аташе на съветското посолство в Белград Лебедев. Тази версия стигнала до Англия и британското правителство отправило официално запитване до Москва относно самоличността на комунистическия лидер. Версията за съветския шпионин, ръководещ югопартизаните е била приета и проникнала и в американски вестници по време на войната. През 1948 година пък Сталин е твърдял, че Тито е законспириран британски агент и цялата пропагандна машина на комунизма повтаря и обогатява това и други подобни обвинения.
И след края на сталинистката антититовска кампания около миналото на югославския лидер се лансират конспиративни твърдения. Дори и след смъртта му периодично се появяват слухове, книги и статии, твърдящи, че Тито не е това, за което се е представял, че е влязъл в историята под измислена самоличност, че е законспириран съветски агент, "програмиран масон", незнаен евреин със злокобна мисия, незаконен син на Чърчил или дори, че е незаконен син на майка си от виенски евреин, взел паспорта на загиналия във войната брат и т.н.
Подобни твърдения естествено не могат да се докажат, но пък и в биографията на Тито има доста тъмни петна, които подхранват конспиративните конструкции. Достатъчно е да се напомни, че цяла Югославия тържествено празнуваше рождения му ден на доказано невярна дата. Не е изяснено с точност и такова ключово събитие в биографията на един комунист като влизането в редовете на партията. Около нелегалния период на живота му, както и около съпругите, любовниците и децата ред биографи и журналисти с различни основания пускат камара пикантни слухове. Службата му по фронтовете на Първата световна война е доказано и целенасочено фалшифицирана от него самия, и дори стриктните австрийски архиви са загубили или покрили някои документи.
Почти всички сведения за детството и юношеството на Тито са известни горе-долу така, както са разказвани от самия него. Биографиите му в по-голямата си част повтарят един и същ разказ и представят по сходен начин основните факти, като всичко тръгва или е оторизирано от самият Тито. Тук се включват както югославските комунистически съчинения, така и много от излезлите на Запад негови биографии. Най-влиятелни по принцип са съчиненията на акад. Владимир Дедиер - личен биограф на вожда. През 1952 година той написва една кратка "автобиография" на югославския лидер, публикувана в сп. "Лайф" под заглавието "Тито говори". Тя е публикувана на много езици с различни заглавия. По-късно излезе по-цялостната книга "Прилози за биографията на Й.Б. Тито", която на практика предопредели почти всичко писано за него до 80-те години.
Следсмъртта му тя бе допълнена с още два тома "Нови прилози...", които осъвремениха разказа и разрушиха част от овехтялата митология, създавана с първия том. Партийните идеолози реагираха болезнено и я обявиха за "провокация на враговете на социалистическа Югославия". Британският изследовател Стивън Павлович определи "Новите прилози" като начало на "демистификацията на югославския лидер".
Дедиер е ключов автор, тъй като е своеобразен посредник между самия Тито и многобройните му "вторични" биографи. Той пуска в оборот не само основните факти и сюжетни моменти в разказа за младежките и войнишките години на Тито, но и голяма част от пикантните и занимателни подробности, които се приемат често безкритично и се преразказват масово от другите биографи. Самият Дедиер не е професионален историк, а партиен активист и журналист с усет към пропагандното въздействие, драматичния разказ, интересния детайл, интригуващите извивки на мисълта и сюжета. Това му е помогнало да направи по-разкрепостен, увлекателен текст, който е далеч от официозно-тържествения тромав стил на комунистическия биографичен жанр. Но той не се придържа професионално и към правилата на научната критичност. Автобиографични елементи влизат по косвен начин и в други съчинения. Британският лейбърист Кони Зилиакус през 1952 г. пише биография на Тито, в която разказва най-вече това, което е чул от вожда при дълги интервюта.
Подобна привилегия е ползвал и британският военен пратеник при партизанския щаб ген. Фицрой Маклийн. През 70-те години Тито обогати хрониката за младежките си години с дълги телевизионни интервюта, които добавиха нови детайли в картината. Така излиза, че огромната част от написаното за вожда почива на собствените му спомени или пък е контролирано, редактирано и допълвано лично от него. Много детайли и подробности в официозния разказ са уточнявани от армия официозни югославски историци, работещи в специална научна секция, посветена на издаването на подробна и пълна биография на вожда.
Наивно е да се мисли, че политик като Тито би държал повече на обективността и истината, отколкото на политическата целесъобразност. Проблемът обаче е в това, че за младежките му години, както и за периодите на нелегалност, няма достатъчно документи, които да потвърждават неговия разказ. Така пък остава място за всякакви твърдения. Но те също са произволни, тъй като и за тях няма документални потвърждения...
Д-р Христо Мишков
Според официалния му биограф Владимир Дедиер първата конспиративна версия за Тито е пусната още през 1941 г. от лидера на сръбската националистическа антигерманска съпротива Дража Михайлович. Той е смятал, че тайнственият комунистически вожд е съветски шпионин и руснак по произход. След като двамата се срещнали, Дража Михайлович дори разпознал в Тито бившето търговско аташе на съветското посолство в Белград Лебедев. Тази версия стигнала до Англия и британското правителство отправило официално запитване до Москва относно самоличността на комунистическия лидер. Версията за съветския шпионин, ръководещ югопартизаните е била приета и проникнала и в американски вестници по време на войната. През 1948 година пък Сталин е твърдял, че Тито е законспириран британски агент и цялата пропагандна машина на комунизма повтаря и обогатява това и други подобни обвинения.
И след края на сталинистката антититовска кампания около миналото на югославския лидер се лансират конспиративни твърдения. Дори и след смъртта му периодично се появяват слухове, книги и статии, твърдящи, че Тито не е това, за което се е представял, че е влязъл в историята под измислена самоличност, че е законспириран съветски агент, "програмиран масон", незнаен евреин със злокобна мисия, незаконен син на Чърчил или дори, че е незаконен син на майка си от виенски евреин, взел паспорта на загиналия във войната брат и т.н.
Подобни твърдения естествено не могат да се докажат, но пък и в биографията на Тито има доста тъмни петна, които подхранват конспиративните конструкции. Достатъчно е да се напомни, че цяла Югославия тържествено празнуваше рождения му ден на доказано невярна дата. Не е изяснено с точност и такова ключово събитие в биографията на един комунист като влизането в редовете на партията. Около нелегалния период на живота му, както и около съпругите, любовниците и децата ред биографи и журналисти с различни основания пускат камара пикантни слухове. Службата му по фронтовете на Първата световна война е доказано и целенасочено фалшифицирана от него самия, и дори стриктните австрийски архиви са загубили или покрили някои документи.
Почти всички сведения за детството и юношеството на Тито са известни горе-долу така, както са разказвани от самия него. Биографиите му в по-голямата си част повтарят един и същ разказ и представят по сходен начин основните факти, като всичко тръгва или е оторизирано от самият Тито. Тук се включват както югославските комунистически съчинения, така и много от излезлите на Запад негови биографии. Най-влиятелни по принцип са съчиненията на акад. Владимир Дедиер - личен биограф на вожда. През 1952 година той написва една кратка "автобиография" на югославския лидер, публикувана в сп. "Лайф" под заглавието "Тито говори". Тя е публикувана на много езици с различни заглавия. По-късно излезе по-цялостната книга "Прилози за биографията на Й.Б. Тито", която на практика предопредели почти всичко писано за него до 80-те години.
Следсмъртта му тя бе допълнена с още два тома "Нови прилози...", които осъвремениха разказа и разрушиха част от овехтялата митология, създавана с първия том. Партийните идеолози реагираха болезнено и я обявиха за "провокация на враговете на социалистическа Югославия". Британският изследовател Стивън Павлович определи "Новите прилози" като начало на "демистификацията на югославския лидер".
Дедиер е ключов автор, тъй като е своеобразен посредник между самия Тито и многобройните му "вторични" биографи. Той пуска в оборот не само основните факти и сюжетни моменти в разказа за младежките и войнишките години на Тито, но и голяма част от пикантните и занимателни подробности, които се приемат често безкритично и се преразказват масово от другите биографи. Самият Дедиер не е професионален историк, а партиен активист и журналист с усет към пропагандното въздействие, драматичния разказ, интересния детайл, интригуващите извивки на мисълта и сюжета. Това му е помогнало да направи по-разкрепостен, увлекателен текст, който е далеч от официозно-тържествения тромав стил на комунистическия биографичен жанр. Но той не се придържа професионално и към правилата на научната критичност. Автобиографични елементи влизат по косвен начин и в други съчинения. Британският лейбърист Кони Зилиакус през 1952 г. пише биография на Тито, в която разказва най-вече това, което е чул от вожда при дълги интервюта.
Подобна привилегия е ползвал и британският военен пратеник при партизанския щаб ген. Фицрой Маклийн. През 70-те години Тито обогати хрониката за младежките си години с дълги телевизионни интервюта, които добавиха нови детайли в картината. Така излиза, че огромната част от написаното за вожда почива на собствените му спомени или пък е контролирано, редактирано и допълвано лично от него. Много детайли и подробности в официозния разказ са уточнявани от армия официозни югославски историци, работещи в специална научна секция, посветена на издаването на подробна и пълна биография на вожда.
Наивно е да се мисли, че политик като Тито би държал повече на обективността и истината, отколкото на политическата целесъобразност. Проблемът обаче е в това, че за младежките му години, както и за периодите на нелегалност, няма достатъчно документи, които да потвърждават неговия разказ. Така пък остава място за всякакви твърдения. Но те също са произволни, тъй като и за тях няма документални потвърждения...
Д-р Христо Мишков
За поръчка
Изчерпана наличност(актуално към 26.04.2024 г.)
За да откриете книгата, можете
- да проверите по-долу в секцията "Подобни книги" за същата книга, изписана по друг начин;
- да се абонирате за известяване по имейл, когато книгата стане налична.Използвайте ("Моето меню") - "Моят акаунт" - "Добави за търсене", след като сте влезли през "Вход".
Подобни книги
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Няма други екземпляри с това изписване на автор и заглавие.
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.