Мартин Идън

Джек Лондон

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Лошо
Забележка:: Липсващи страници от 141 до 166 и от 362 до 364.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1968 г.
Език:: Български
Страници:: 391
Корици:: Твърди
Преводач:: Рачо Стоянов
Художник:: Васил Йончев
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 320
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 190
Дебелина (мм):: 24

Мартин Идън е роман на американския автор Джек Лондон за пролетарски самоук младеж, който се бори да стане писател. Първоначално излиза като поредица в списанието Pacific Monthly от септември 1908 до септември 1909, а като самостоятелна книга е издаден от Macmillan през септември 1909 Мартин представлява чувството на безсилие на писателите в борбата им с издателите, спекулирайки, че когато той изпраща по пощата своите ръкописи, "хитра зъбчата машина" веднага го пуска в нов плик и го връща автоматично, придружено с писмо за отказ. Централната тема за развиващата се артистична чувствителност на Мартин поставя романа в традицията на Künstlerroman, в който се разказва за формирането и развитието на един художник.[1][2][3] Идън се различава от Лондон по това, че отхвърля социализма, атакувайки го като "моралът на роба", а се позовава на Ницшеанския индивидуализъм. В бележка до Ъптън Синклер, Лондон пише, "Един от мотивите ми в тази книга е атака на индивидуализма (чрез личността на героя). Трябва доста да съм оплескал нещата, защото нито един критик не я откри." Сюжет Живеещ в Оуклънд в началото на ХХ век, Мартин Идън се бори да се издигне над своите мизерни, пролетарски обстоятелства чрез интензивно и страстно самообучение, с надеждата да заеме място сред литературния елит. Основна движеща сила за него е любовта му към Рут Морз. Тъй като Мартин е груб, необразован моряк от низините на работническата класа [4], а госпожица Морз е от буржоазно семейство, един евентуален съюз между тях би бил невъзможен, докато той не постигне тяхното ниво на богатство и финес. В продължение на две години, Идън обещава на Рут, че успехът ще дойде, но точно преди това да се случи, Рут губи своето търпение и разваля годежа им с писмо, казвайки, "ако само бяхте започнали някоя работа ... и се бяхте опитали да направите нещо за себе си". По времето, по което Идън спечелва благоразположението на издателите и на буржоазията, които дотогава са го отхвърляли, той вече се е озлобил срещу тях и е преситен от тежък труд и несподелената любов. Вместо да се наслаждава на успеха си, той се оттегля в тихо безразличие, прекъсвано само от размисли за фалшивата учтивост на буржоазното общество или за да дарява от своето богатство на своите приятели от работническата класа и на семейството си. Романът завършва със самоубийството на Мартин Идън чрез удавяне, което е допринесло за това, което изследователят Кларис Щарц нарича "биографичен мит", че самата смърт на Джек Лондон също е самоубийство. Най-възрастната дъщеря на Лондон Джоан коментира, че "като игнорираме трагичния край", книгата се определя като "успешна история... която не само вдъхновява поколение от млади автори, а и много други, които нямат цел или усърдие, но все пак достигат целите си с борба". Мартин Идън е роман на американския автор Джек Лондон за пролетарски самоук младеж, който се бори да стане писател. Първоначално излиза като поредица в списанието Pacific Monthly от септември 1908 до септември 1909, а като самостоятелна книга е издаден от Macmillan през септември 1909. „Мартин Идън” се смята за един от шедьоврите на Джек Лондон, превърнал се в световна класика. Романът разглежда историята на неразбран от обществото гений, който има много общи черти със самия писател. И двамата са авантюристи, жадни да опознаят света, самоуки и отхвърлящи културата на богатата класа. И все пак това е романтичен роман, който ни води по пътя на постигането на успех с цената на извънредно усърдие и лишения и рязкото пропадане на беден младеж, заслепен от любовта и богатството. Макар да постига мечтата си, главният герой категорично отказва да приеме светогледа на висшето общество.