Гибелта на Аякс; Над всичко

Павел Вежинов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леко похабена корица. Книжното тяло е в отлично състояние.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1989 г.
Език:: Български
Страници:: 327
Корици:: Меки
Художник:: Александър Алексов
Поредици и библиотеки:: Фантастика
Категория:: Фантастика и фентъзи
Тегло (гр.):: 200
Формат:: 32/70/100
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 160
Дебелина (мм):: 17

Седяхме със Сеймур край брега на езерото и гледахме как се стрелкат в далечината черните изящни фигурки на лястовиците. Те летяха ниско, почти докосваха гладката зеленикава повърхност на езерото и отново хвръкваха нагоре. Познавах вече тая игра, случваше се понякога, макар и рядко, наистина да я докоснат и тогава там само за миг блясваше слаба слънчева искра. Както винаги беше неизмеримо тихо, от склона на хълма, обрасъл с престарели борове, слизаше лек дъх на смола. Просто мълчехме и гледахме, сякаш бяхме отвикнали да говорим. И все пак за мое учудване Сеймур се обади пръв, макар и тихичко и неохотно. Не беше в негов стил да започва пръв някакъв разговор. - Чувал съм от моя дядо, че когато лястовиците летят ниско, ще вали дъжд... - Няма такава опасност - отвърнах аз. Той замълча, не откъсваше поглед от езерото. По синия грунд на небето наистина не се мяркаше никакво облаче. Пък и да се мяркаше - какво от това? - Това е най-старият ми детски спомен - продължих аз. - Трябва да съм бил двегодишен ... Навън валеше чудесен пролетен дъжд... Като сега виждам как се пукаха водните мехурчета в локвите... Дъжда помня, а баща си не помня... Сеймур сякаш не ме чу, погледна часовника си. - Трябва да вървя при Толя - каза той. - Искаш ли да дойдеш с мене? - Не.