Размисли

Веселин Андреев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Малки бележки по обложката.Посвещение за награда. Вътре е отлична.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 271
Корици:: Твърди
Категория:: Есеистика
Тегло (гр.):: 350
Формат:: 84/108/32
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 21

Есета. на 11 февруари 1991 г. творецът е намерен мъртъв в дома си в столичния квартал "Изток". Андреев слага край на живота си, поглъщайки огромна доза лекарства. До него се търкаля предсмъртното му писмо: "Мои скъпи близки, близки единствени, мои далечни близки? Простете ми, че така насилствено, самоубийствено тръгвам към далечното, от което връщане няма. Но аз вече друг изход нямам. Депресии са ме връхлитали и по-рано, но не с такава разрушителна сила. Ако душата може да има рани, моята сега е една цяла рана. ... Не ме осъждайте. Не казвайте, че проявявам слабост. Трябват ми огромни сили, за да си тръгна от вас...Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия... Проклет да е Живков! И живковистите! " На времето смъртта на Веселин Андреев предизвика огромен шум в медиите. Перото на Стефан Продев, главния редактор на вестник "Дума" дописа поетичните строфи на политкомисаря на бригада "Чавдар": "Веселин влезе в живота ни чрез революцията. Днес революцията е мъртва. И той си отиде. Написа последните си писма, покани черната гостенка и каза "Сбогом! " на всичко.... Така си отиват само смелите." А поетът бе избрал смъртта сигурно и затова, че в отвъдното го повика любимата му Петя Дубарова... Затова в предсмъртните си редове бе запитал сам себе си: "Петя Дубарова - дали ще я срещна някъде? "

Ключови думи: В.Андреев, есета