Компаньонката

Аманда Куик

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: СББ Медиа
Град на издаване:: София
Година:: 2015 г.
Език:: Български
Страници:: 231
Корици:: Меки
Преводач:: Светлана Павлова
Поредици и библиотеки:: Исторически любовни романи, № 2
Категория:: Любовни романи
Дебелина (мм):: 10
ISBN:: 9789543991297

Предисловие Артър Артър Ланкастър, граф Сейнт Мерин, седеше пред пращящия огън в клуба, пиеше превъзходно порто и четеше вестник, когато разбра, че годеницата му е избягала с друг мъж. - Казаха ми, че младият Бърнли стигнал до прозореца на стаята на госпожица Джулиана по стълба и й помогнал да се качи в каретата. - Бенет Флеминг отпусна здравото си тяло в един стол срещу Артър и посегна към неговата бутилка порто. - Бащата на Джулиана веднага тръгнал след тях. Запътили се на север според всеобщото мнение. Без съмнение каретата е стара и бавна. В стаята настъпи тежка тишина. Не шумолеше хартия, не подрънкваха чаши. Беше почти полунощ и клубът бе пълен с хора. Всички сякаш замръзнаха по столовете, наострили уши, за да чуят разговора, който се водеше пред камината. Графът въздъхна, сгъна вестника, сложи го настрани и отпи от портото си. Погледна през прозореца, в който плющеше силен дъжд. - Ще са големи късметлии, ако успеят да изминат километър-два в тази буря - каза той. Както всичко, което изрече тази вечер, и тази забележка стана част от легендата за Сейнт Мерин... "Толкова е коравосърдечен, че когато разбрал, че годеницата му избягала с друг мъж, само отбелязал, че времето е влажно и дъждовно." Бенет набързо отпи от портото и също погледна към прозореца. - Младият Бърнли и госпожица Джулиана пътуват с отлична, стабилна карета и силни, отпочинали коне. - Той се прокашля, за да прочисти гърлото си. - Съмнявам се, че бащата на дамата ще ги настигне, но сам човек, който язди бърз кон, може и да успее. Тишината бе просмукана от очакване и надежда. Граф Сейнт Мерин определено бе сам и не бе тайна, че в конюшните му има първокласни коне. Всички с нетърпение очакваха да видят дали графът ще реши да последва бегълците. Артър стана бавно и взе преполовената бутилка порто. - Знаеш ли, Бенет, тази вечер ме е налегнала ужасна скука. Ще отида да видя дали в залата за покер не е по-интересно. Приятелят му вдигна вежди. - Ти никога не играеш комар. Безброй пъти съм те чувал да казваш, че е неразумно и безсмислено да залагаш пари на зарове или на карти. - Тази вечер се чувствам изключителен късметлия. - Сейнт Мерин тръгна към залата за покер. - Дявол да го вземе - промърмори Бенет. Грозноватото му лице се сбръчка от притеснение и безпокойство. Той стана, взе чашата си с порто и забърза, за да настигне графа. - Знаеш ли - изрече Артър по средата на необичайно притихналата зала, - смятам, че допуснах грешка, като помолих Греъм за ръката на дъщеря му. - Така ли? - Бенет го погледна смутено, сякаш търсеше признаци на треска у приятеля си. - Да. Следващия път, когато реша да си търся съпруга, ще подходя много по-разумно, както подхождам към инвестициите си. Бенет направи гримаса, осъзнавайки, че хората наоколо са наострили уши и слушат всяка дума на графа. - Как, по дяволите, възнамеряваш да приложиш разум и логика в намирането на съпруга? - Осъзнах, че качествата, които човек би изисквал от една съпруга, са почти същите като онези, които очаква от компаньонка. Бенет, който току-що беше отпил от виното, се задави и се закашля. - Компаньонка ли? - Помисли малко. - Чу се тракане, понеже Артър докосна чашата с бутилката вино. - Идеалната компаньонка е добре възпитана, добре образована дама с безупречна репутация, здрави нерви, смирена и скромна и в поведението, и в начина си на обличане. Не са ли това качествата, с които би описал идеалната съпруга? - Компаньонката по природа е бедна и сама на този свят. - Разбира се, че е бедна и без никакви средства - сви рамене Артър. - Защо иначе би кандидатствала за тази непрестижна работа? - Повечето мъже биха предпочели съпруга, която ще им донесе богатство или имоти - отбеляза приятелят му. - Ето къде е моето голямо предимство, нали? - Графът спря до вратата на залата за покер и огледа пълните с играчи маси. - Откровено казано, аз съм много богат и всеки ден забогатявам все повече и повече. Не ми трябва богата съпруга. Приятелят му спря до него и с неохота призна, че е прав: - Така е. - Едно от най-хубавите неща в една компаньонка е бедността й - продължи Артър. - Благодарна е на каквато и да е работа, нали разбираш? - Хм, не съм се замислял за това. - Бенет отново отпи от портото и бавно остави чашата. - Мисля, че започвам да схващам какво искаш да кажеш. - За разлика от финансово подсигурените романтични млади дами, чието мнение за любовта е било изопачено от Байрон и романите на издателство "Минерва Прес", на компаньонките им се налага да бъдат далеч по-практични. Разбрали са, и то по трудния начин, колко суров може да бъде животът. - Така си е. - От това следва, че компаньонката, която ти описах, не би извършила нещо, което би й коствало работата. Човек не би очаквал например от подобна жена да избяга с друг мъж малко преди сватбата. - Трябва да призная, че думите ти не са лишени от смисъл - свъси вежди Бенет. - Но как човек да си намери съпруга, която притежава качествата на компаньонка? - Флеминг, разочароваш ме. Отговорът на този въпрос е очеваден. Ако искаш да си избереш точно такава съпруга, естествено е да отидеш в някоя агенция. Ще имаш възможност да разговаряш с различни кандидатки и да избереш една от тях. Бенет примигна. - Агенция ли? - Как би могъл да сгрешиш? - кимна сам на себе си Артър. - Трябваше да се сетя за това преди няколко месеца. Само си помисли колко неприятности щях да си спестя. - А, ами... - Извинявай, но мисля, че на масата в ъгъла се освободи едно място за покер. - Ще се играе на едро, ще се залагат големи пари - предупреди го приятелят му. - Сигурен ли си... Артър вече не го слушаше. Той прекоси стаята и седна на масата за покер. Когато стана от масата няколко часа по-късно, беше с няколко хиляди лири по-богат. Фактът, че графът бе нарушил желязното си правило да не залага и тази вечер бе играл и бе спечелил много пари, добави още един щрих към легендата за Сейнт Мерин. Тъкмо започваше да се развиделява, бе облачно и ръмеше, когато Артър си тръгна от клуба. Качи се в каретата си, която го закара в голямата мрачна къща на Рейн стрийт. В десет и половина на сутринта един възрастен иконом го събуди и му съобщи, че бащата на годеницата му е намерил дъщеря си в странноприемница, където била отседнала в една стая с красивия си млад приятел. Едно-единствено нещо можеше да запази репутацията на дамата. Побеснелият от яд баща бе наредил двамата да се оженят незабавно. Артър учтиво благодари на иконома за новината, обърна се към стената и отново заспа.