Петко Рачев Славейков

Обществена и политическа дейност

Димитър Косев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: БАН
Град на издаване:: София
Година:: 1986 г.
Език:: Български
Страници:: 289
Корици:: Твърди
Категория:: История и археология

Роден е на 17 ноември 1827 г. в Търново, в дома на Рачо Казанджията През 1843 г. Славейков става учител във Велико Търново, но за написаното "Прославило се Търново със славни гръцки владици" е изгонен. От 1844 до 1864 г. последователно става учител в други села и градове - Трявна, Видин, Враца, Плевен, Берковица, Лясковец, Бяла, Елена и др. Преподава по взаимоучителния метод. Работи като учител в първото класно училище в Елена и го нарича Даскалоливницата (подобно на "свещоливница" - място, където се леят даскали). Развива широка културно-просветна дейност. До 1847 г. събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 г. отпечатва първите си книги - "Смесена китка", "Песнопойка", "Басненик". Пише поемата "Бойка войвода" (1853) под влияние на революционните събития около Кримската война (1853 - 1856) и много бунтовни песни. Участва в заговора за неуспешното въстание на дядо Никола в Търново (1856). Докато е учител в Търговище издава българския сатиричен вестник "Гайда". След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източнобългарско наречие) от Българското библейско дружество[2], наред с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов. Нейният цялостен превод, известен като Славейковата Библия, е отпечатан в Цариград през 1871 г. След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Става председател на Народното събрание (1880), министър на народното просвещение (1880) и министър на вътрешните работи (1880 - 1881) в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията (1881 - 1883) заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. След завръщането си в България отново е вътрешен министър (1884 - 1885) в новия кабинет на Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България. Издава вестниците "Остен" (1879), "Целокупна България" (1879), "Независимост" (1880 - 1883), "Търновска конституция" (1884), "Истина" (1886), "Софийски дневник" (1886) и "Правда" (1888). Петко Р. Славейков умира в София на 1 юли 1895 г.