Целта на настоящото изследване е да се очертае в общи линии теоретичният, тематичният и проблемният релеф на основнонаучната философска школа в България върху основата предимно на публикациите в сп. "Философски преглед", кореспонденция, спомени и др. Разработката не е само теоретичен анализ, но и "разказ" за представителите на тази школа - Димитър Михалчев, К. Чолаков, Никола Илиев, Александър Илков, Атанас Попов, Славчо Димитров, Петър Теохаров, Добри Панайотов, Грозьо Грозев - като реални и живи хора. Ето защо фактологията в това отношение на места е представена по-цялостно, като стремежът е да се обобщи максимално цялата събирана досега информация за отделните философи и те да се представят пред нас не само като мислещи хора, но и като личности, които са реално вписани в определен социум и историческо време.

Съдържание:
Увод
Навлизане в българското философско пространство - Йоханес Ремке и Димитър Михалчев
Filius ante patrem - Димитър Михалчев
Полетата на епигонското
Отношение към марксизма
Социална философия
Психология и психопатология - Кирил Чолаков
Основнонаучните идеи за психическото
Неврозите
Социална психология на ежедневието
Философия на педагогиката и правото - Христо Николов, Никола Илиев, Александър Илков
Непосредствено-аналитичният метод на обучение
Проблемът за самосъзнанието
Отвъд индивидуализма и универсализма
История на Философията - Ангел Бънков
Обучение, възпитание, религия
Българската философска история
Философия на математиката - Стефан Станчев
Сподвижници и епигони - Григор Василев, Атанас Попов, Стефан Цоневски, Добри Панайотов, Павел Теохаров, Славчо Димитров, Антони Гащев, Атанас Илиев
Философско-математичното общество "Професор Димитър Михалчев", Габрово
Списание "Философски преглед" като орган на основнонаучната школа
Заключение
Литература
Резюме на английски език

-------------------------------------------------------

Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може свободно да разбере истинската връзка между българското ремкеанство и ръководената от Т. Павлов марксическа философия у нас". От 1903 г., когато марксистът Д. Благоев започва дискусия със студента по философия Д. Михалчев, до 1953 г., когато се заклеймява "последният представител на буржоазната философия у нас", е периодът, в който философските "стълкновения" между диалектическия материализъм и основнонаучната философия създават главното, но, естествено, не и единственото напрежение във философското развитие в България. Достатъчно е само да се споменат книгите на Д. Михалчев "Философията като наука" и по-специално нейното второ издание (1946), "Диалектика и софистика", "Традиционната логика и нейното материалистическо обоснование", "Чуйте и другата страна" и др., които са изцяло полемични и критично насочени към идеите на френски, съветски и български философи марксисти, за да се почувства мащабът на дебата. Диалектическият материализъм в България не може да бъде разбран, без да се имат предвид идеите на основнонаучната философска школа. Изследването е една малка илюстрация към това, като е показана връзката между тази школа и доминиращите теми и проблемни полета в диалектическия материализъм през 60-те и 70-те години на ХХ в., в България - генезиса на теорията на отражението, спецификата на съзнанието, темата за отношенията, спецификата на вторичните качества, критиката на т.нар. репрезентативен реализъм, разбирането на причинното отношение и др. Така завещанието на Димитър Михалчев - де се разкрие истината за отношението между ремкеанството и марксизма - е в голяма степен изпълнено!

Съдържание:
Увод
Автентична история
Димитър Михалчев - патерът на българската философия
Кирил Чолаков - основоположник на психиатрична школа
Христо Николов - от живото съзерцание към абстрактното мислене
Изчезващите епигони
Хроника на неавтентичността
Креационизъм или отражение
Съзнанието като отношение
Към генезиса на "мекия" презентационизъм
"Теория на отражението" като епистемологичен проект
Съзнанието е вечно
Критика на психологизма и анти психологизма (вариант Добрин Спасов)
Критика на репрезентативния реализъм (вариант Аристотел Гаврилов)
Традицията - вторичните качества са обективни!
Самобитността в изледването на отношенията
Вместо заключение: Ангел Бънков, или завръщането на блудния син
Приложение: Мизерията на българския философски разум
Литература
Резюме на английски език