СЪДЪРЖАНИЕ:

УВОД 9

Първа глава. ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ВОЕННАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 13

1. Следвоенна икономическа криза и начало на преобразуването на военната промишленост (1944-1947) 13

1.1. Политически промени 13

1.2. Промяна в икономическия модел и общо икономическо състояние на страната 15

1.3. Българската армия и българската военна промишленост в следвоенния период 20

2. Въвеждане на съветския икономически модел (1948-1953) и влиянието му върху военната промишленост 28

2.1. Политическа обстановка. Налагане на тоталитарната система 28

2.2. Налагане на съветския икономически модел 29

2.3. Влияние на съветския икономически модел върху развитието на българската военна индустрия 33

3. Промени в сталинския икономически модел (1954-1962) и развитие на българската военна промишленост 43

3.1. Политическа обстановка. "Плахо размразяване" и преход към еднолично управление на Тодор Живков 43

3.2. Промени в сталинския икономически модел и влиянието им върху икономиката 46

3.3. Промени в сталинския икономически модел и влиянието им върху развитието на българската военна индустрия 51

4. Икономическа реформа. Период на ускорено развитие на военната промишленост (1963-1983) 64

4.1. Политическа обстановка 64

4.2. Опити за икономически реформи и влиянието им върху икономическото развитие 68

4.3. Период на ускорено развитие на военната промишленост. Организационно изграждане и развитие на военнопромишления комплекс на страната (1963-1983) 74

5. Икономически проблеми и опити за преустройство (1984-1989) 92

5.1. Българските опити за преустройство и край на тоталитарния режим 92

5.2. Икономическо преустройство. Финална криза на социализма (1984-1989) 95

5.3. Опитите за преустройство и дълговата криза, влиянието им върху развитието на военнопромишления комплекс 98

Втора глава. СТРУКТУРА И РАЗВИТИЕ НА ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС 105

1. Държавно индустриално обединение "Металхим" 105

1.1. История 105

1.2. Структура 107

1.3. Производство и специализация 116

1.4. Сътрудничество 124

1.5. Научна дейност 124

2. Държавно стопанско обединение "Електрон" 128

2.1. История 128

2.2. Структура 130

2.3. Производство и специализация 134

2.4. Сътрудничество 140

3. Управление "Военноремонтни бази и заводи" 143

3.1. История 144

3.2. Структура 147

3.2. Производство и специализация 151

3.4. Научна дейност 153

Трета глава. ОСНОВНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЕДИНИЦИ НА ВОЕННОПРОМИШЛЕНИЯ КОМПЛЕКС 155

Оръжейни системи и техника за сухопътните войски 155

"Фридрих Енгелс" - Казанлък 155

"Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) - Сопот 165

"Девети май" - Червен бряг (БЕТА) 176

"Хан Крум" - Търговище 182

"Енчо Стайков" - Лясковец 186

"Дунарит" - Русе 193

Електромеханичен завод "Ивайло" - Велико Търново 198

Държавно индустриално предприятие "Еловица" - Габрово 203

Монтажен завод "Хан Аспарух" - Трявна 206

"Зебра" - Нови Искър 210

Авторемонтен завод "Вола" - Враца 214

"Овеч"- Провадия 218

Авторемонтен (военноремеонтен) завод "Люлин" 223

"Септемврийска слава" - Костенец 230

Машиностроителен комбинат "Аврам Стоянов" - Михайловград 234

Стопански комбинат за тежко машиностроене - Радомир 236

Завод за часовникови прибори "Импулс" - Габрово 238

Електронни и оптични системи и елементи 240

Церно море" - Варна 240

Завод за манометри 240

Завод за радионавигационни апаратури - Варна 243

НПК, Дерно море" 244

"Електрон Прогрес" - София 247

Радиозавод - Велико Търново 252

Обединени заводи "Оптикоелектрон" - Панагюрище 258

"Христо Ников" - Самоков 262

Завод за УКВ радиостанции "Михаил Антонов" - Гоце Делчев 267

Завод за високоговорители "Гроздан Николов" - Благоевград 269

"Сигнал" - София 271

Електромеханичен завод "Генерал Владимир Заимов" 275

Авиационна и авиоремонтна промишленост 277

Държавна самолетна фабрика - "Завод 13" в Казанлък 277

Военноремонтен завод "Георги Бенковски" - Пловдив 283

Машиноремонтен завод "Мургаш" 291

"Завод 14" - Ловеч 294

Машиностроителен завод "Хан Аспарух" - Добрич 300

Корабостроене и кораборемонт 302

"Флотски арсенал" - Варна 302

Кораборемонтен завод - Бургас 312

Четвърта глава. РОЛЯТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНАТА ТЪРГОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СПЕЦИАЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ИЗНОСА НА СПЕЦИАЛНА ПРОДУКЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА 315

1. Структури в Министерството на външната търговия, отговарящи за търговията със специална продукция между социалистическите страни 315

1.1. Създаване на органи по отбранителната промишленост на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). Доставки между социалистическите страни 318

1.2. Доставки между България и Съюза на съветските социалистически републики (СССР) 324

1.3. Внос на въоръжение и бойна техника през периода на усилено превъоръжаване (1953-1963) 328

2. Износ на специална продукция в несоциалистически страни от български търговски предприятия 332

2.1. Необходимост от износ на специална продукция в несоциалистически страни 332

2.2. Създаване на "Тексим" 333

2.3. Създаване и дейност на "Кинтекс" 336

Пета глава. ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИЯ ПРОГРЕС В ОТБРАНИТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ 389

5.1. Държавни институции, ангажирани с научно-техническото развитие на отбранителната промишленост 389

5.2. Организация на научно-техническото развитие на специалното производство в Министерството на машиностроенето 404

5.2.1. Научноизследователски институт по отбранителна промишленост (НИТИ) - Казанлък 404

5.2.2. Институт по специалната оптика (ИСО) - София 411

5.2.3. Бази за развитие и внедряване (БРВ) към ДСО "Металхим" 418

5.3. Организация на научно-техническото развитие на специалното производство в Министерството на народната отбрана 420

5.3.1. Военнотехнически и научноизследователски институт 420

5.3.2. Научноизследователски и проектно-технологичен институт по ремонта на въоръжението и военната техника към Управление "Военноремонтни бази и заводи" на МНО 422

5.3.3. Военен научноизследователски институт с изчислителен център към МНО 424

5.3.4. Научноизследователски институт към Тила на БНА 424

5.4. Организация на научно-техническото развитие на специалното производство в Министерството на електрониката и електротехниката 426

5.5. Организация на научно-техническия прогрес в Българската академия на науките (БАН) и висшите училища в интерес на отбранителната промишленост 428

5.5.1. Институт по металознание и технология на металите (ИМТМ) към БАН 432

Заключение 437

Използвани съкращения 439

Development of military industry in Bulgaria (1945-1989) 443


Светослав Спасов е главен асистент в катедра "Национална и регионална сигурност" в УНСС. Преподава две учебни дисциплини: "История на военната икономика" и "Европейска архитектура за сигурност". Автор е на редица научни публикации в областта на отбраната и сигурността. През 2009 г. издава монографичното изследване "Изграждане и развитие на военната икономика в България (1879-1944)".

Авторът е роден в гр. Шумен. Завършва магистратура по история в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" през 1998 г. През 2003 г. приключва и магистратурата си по Международни икономически отношения в УНСС. От 2009 г. е доктор по научната специалност "Военнополитически проблеми на сигурността".

Завършва обучение за висши служители в Европейския център за изследване на сигурността "Джордж Маршал" в Гармиш-Партенкирхен, Германия, и курс "Реформа в сектора за сигурност" на Европейския колеж по сигурност и отбрана в Щатшлайнинг, Австрия. През 2012 г. приключва четиримодулен курс на високо ниво по Обща политика за сигурност и отбрана на ЕС "Конрад Аденауер", организиран от Европейския колеж по сигурност и отбрана. Има специализирани курсове и в САЩ, Израел, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Белгия, Полша, Испания, Нидерландия, Гърция, Австрия, Унгария и др.

Народен представител е в 39-ото (2001-2005) и 40-ото (2005-2009) Народно събрание. Участвал е в дейността на постоянните парламентарни комисии по външна политика, отбрана и сигурност, Комисията по обществен ред и Комисията по европейска интеграция. Председател е на Постоянната парламентарна комисия по въпросите на децата, младежта и спорта (2005-2008).

От август 2009 г. е съветник на министър-председателя на Република България и секретар на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет.