Спасените

Станко Михайлов, Диана Димих

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: УИ "Св. Климент Охридски", Планета-7
Град на издаване:: София
Година:: 1991 г.
Език:: Български
Страници:: 164
Корици:: Меки
Категория:: Публицистика, документалистика
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 8

Поглед в миналото: Как бяха спасени децата на Коминтерна? Сталин подготвя пъклен план за съдбата на 21 малчугани от 15 страни... * * * Два дни преди Хитлер да нападне бившия Съветски съюз през 1941 г., за което Сталин вече е знаел от своя японски разузнавач Зорге 17 дни преди това, Коминтернът (световната комунистическа организация Комунистически интернационал) изпраща на полско-беларуската граница международна група от 21 деца между 8-12 години на летен почивен лагер. Те всички са синове и дъщери на световноизвестни генерални секретари на компартии, пълководци, маршали, национални герои, синдикални лидери и др. от 15 страни: Китай, Австрия, Аржентина, Италия, Германия, Чехия, България, Полша, Румъния, Унгария, Словакия, Сърбия, Русия, Корея... Целта е била децата да попаднат в плен и на това основание Сталин да създаде антифашистки съюз в Европа. И пъкленият план успява. Още на втория ден всички деца попадат в плен и започва кървавата трагедия, непозната в цялата човешка история на войните. Едни от тях предприемат смело бягство през фронтовата линия, други биват изпратени из фашистките лагери, трети биват убити с щикове... Сред тях са и три китайски деца, като едното от тях - Ван Ли веднага бива убито (син на тогавашния Първи секретар на китайската компартия Ло Фу). Дъщерята пък на легендарния пълководец и министър на войната маршал Джу Де е изпратена в немския лагер Заксенхаузен, където едва не загива. Повече от 5 години МОПР, Международния червен кръст, Интерпол, военно разузнаване, специалните служби, централни комитети на партии, родители и др. официални институции от съответните страни не знаят къде са децата. Защото всички по документи са обявени за убити, други за безследно изчезнали. Дори маршал Джу Де писмено запитва Сталин къде е детето му, но не получава отговор. Така трагичната одисея в продължение на 34 години най-строго се засекретява и всеки досег до нея завършва по познатия начин... Независимо от това, като международен изследовател, режисьор и пр. през 1970 г. попаднах на първите следи от трагичната одисея на недостъпния гръцки остров Сирос, където се намираха части на шести американски флот. И въпреки огромните заплахи от министерства, посланици и др. на своя лична отговорност, средства и пр., със специален Указ на вицепрезидента на тогавашната военна хунта на Гърция поех риска не само да изясня трагичната участ на децата, но и да издиря някои от оцелелите. И успях. В продължение на 5-годишно законспирирано издирване открих първите 6 оцелели деца и заснех в БНТ първия си филм "Родени за мъжество". След това повече от 15 години продължих да издирвам и дъщерята на китайския маршал Чжу Мин, обявена също за убита, на германката Ирма Еверс, на австрийската група деца, на чехкините и т.н. Така през цялата ми 33-годишна изследователска дейност по света от всичките 21 деца открих 16 живи деца-герои и доказах гибелта на 4 от тях. С неизвестна съдба остана само австрийката Грета, установила се да живее в Щатите. Но когато бях на крачка да открия и нея в Калифорнийската пустиня "Мъртвата долина", пред Лас Вегас ме сполетя тежка автомобилна злополука, при която едва не загинахме с моята асистентка и бъдеща писателка Диана Димих и синът ми Владислав Михайлов - също журналист, писател, преводач, спонсорирал дейността ми в Щатите в размер на 23 хил. долара. Не бяха по-малко рисковете и при откриването на следи от цар Симеон II още през 1987 г. в Израел, Англия, Гърция, Израел, Америка, Египет и пр., за да заснема филм за него и за родовия му многовековен корен. Защото дотогава никой не беше виждал дори миглите му, освен някои от специалните служби. Ала аз и това направих чрез ексминистъра на културата Георги Йорданов, а той чрез Тодор Живков, макар че след срещата ни в Мадрид бях веднага уволнен от телевизията и спряха всичките 17 многосерийни филми за международното ми откривателско дело на обявените за убити и безследно изчезнали 21 деца на Коминтерна. Лична и пряка помощ на многогодишното ми международно изследователско дело с безгранично политическо доверие и помощ получавах от министъра на културата Георги Йорданов и председателя на БЧК д-р Кирил Игнатов, които субсидираха филмовия ми бюджет, а също и от генерал Нешев - началник на гранични служби, от председателя на Комитета на бойците против фашизма д-р Вл. Бонев и председател на НС, на Френския отдел на ЦК на КПСС, от секретаря на ЦК на австрийската компартия Щайнер, от жената на Хонекер в Германия, Интерпол, Международния Червен кръст, полския генерал и жена му от разузнаването Плебецки, от секретаря на Израелската компартия Шомо, от първия зам. председател на Висшия политически съвет на Китай Кан Кацин, от Пахомов - началник щаб на 18-та армия... Но въпреки доказаното ми с факти и документи антимилитаристично, интернационално и високо хуманитарно откривателско дело около издирването на коминтерновските деца-герои, "орисията" непрекъснато ме изправяше пред безкрайни рискови ситуации, самолетни аварии, автомобилни злополуки, казармени заплахи, уволнение, подозрение в шпионаж на нашето и на външни разузнавания, забрана на филмите ми и още какво ли не. Въпреки това през 33-годишната ми неспирна международна изследователска дейност, с пряката помощ на асистентката ми Диана Димих и на сина ми Владислав, без никакъв провал и неуспех заснех 4 дългометражни документални филми в Русия, Китай, Беларус, Германия, Чехословакия, България и отпечатах 4 документални книжни тома на тази тема с обем над 1300 стр. А само единият от филмите ми - "Родени за мъжество", при излъчването му по Първи телевизионен канал на Русия и според статистиката за гледаемост, е бил гледан в едно и също време от 43 милиона зрители. Заедно с това първият книжен том от "Спасените" бе издаден в Беларус, като се отказах от авторския си хонорар в размер на 1 милиона рубли и ги дарих на тамошните сираци. По другия том пък Китай засне игралния филм "Червената вишна", спечелил първа награда за женска роля на Международния филмов фестивал в Шанхай. За това също не взех дори стотинка хонорар. Макар, че през това време в Австрия, Израел, Беларус, Америка ми даваха милиони долара срещу откритията и архива ми (вместо това преди две години го дарих целият от 80000 стр. на нашия Държавен архив). И сигурно не случайно през 2010 г. един български вестник, в статия за мен и за делата ми, написа: "Бивш депутат се отказа от милионите си.... Писателят Станко Михайлов дари на държавата архив, разкриващ съдбата на пленени от Хитлер деца... И сега Станко Михайлов отказва на финасовите съблази, въпреки че живее в двустайна си панелка в мизерна оскъдица и с пенсия от 171 лв.", при това с 93 % инвалидност Станко МИХАЙЛОВ