Каталог Стефан Ненов

Първата самостоятелна изложба на българската приложна графика е и първа организирана творческа демонстрация на най-младата секция към Съюза на българските художници - "Приложна графика". Създаването на такава секция беше предизвикано от динамичното развитие на тази художническа професия, чиято самостоятелност у нас фактически датира от 9 септември 1944 година. Стимулирана от необходимостта да обслужи активната политическа работа на Българската комунистическа партия по превъзпитаването на народа в духа на социализма; от интензивното икономическо и културно развитие на страната: от разширяването на международните търговски контакти; от туризма и пр., приложната ни графика привлече трайно професионалните интереси на редица утвърдени художници. Едновременно, разтящите обществени потребности повлияха и за известна преориентация в подготовката на кадрите. Изложбата дава възможност чрез цифрите да установим мащабите на това развитие. С около 2,000 творби днес тук са представени 148 творци, голямата част от които са определено специализирани графици-приложници.

Развила се доскоро в рамките на неопределената рубрика " Приложно-декоративни изкуства", нашата приложна графика беше до известна степен застрашена от опасността да бъде тълкувана като своеобразна разновидност на декорацията и даже на изящните изкуства. На практика това водеше /а в някои области продължава да води/ до подменяне на действителните и социални функции:, до отклоняването на творческите усилия на графиците-приложници от сферата на живата социална практика/улицата, магазина, изобщо,жизнената среда/, към салона. Създаването на самостоятелна секция за приложна графика свидетелствува за отчитането на закономерните процеси на специализацията и вътрешното разграничаване в съвременното образно изкуство. То свидетелствува за осъзнаването на дизайнерската специфика на приложната графика, произтичаща от факта, че тя се явява една от специфичните творчески дейности обслужващи съвременните'средства за масова комуникация. Разбирането за комплексната утилитарно-художествена същност на продуктите на приложната графика за програмния и проектантско-промишлен характер на графичния дизайн-послужиха на ръководството на СБХ като база на една правилна стратегия за социалното управление на тази толкова актуалйр сфера на художественото творчество.

Ръководен принцйгкЗа творческата практика на българските графици-дизайнери е съзнанието, че действителният социален живот на графичните продукти /хилядите сте-
■

реотипни индустриални копия на художническия проект/ протича вън и независимо от салона. Затова те не считат една изложба за крайна цел на своето творчество. Затова и настоящата си изложба те тълкуват, от една страна като своеобразен обществен отчет за социално вече реализираната графична продукция /отпечатана и разпространена/, а от друга^ като манифестация на творческите възможности за изпълнението на нови обществени задачи. Тази манифестация е особено находчиво оползотворена в областта на плаката, посредством излагането на резултатите от двата конкурса обявени по повод изложбата: за политически плакати и плакати на тема "България". Очевидно, една от плодотворните форми на бъдещите изложби на графичьия дизайн могат да бъдат цялостните програмни изложби - такива, нрито да решават комплексно и изчерпателно най-важните задачи на графичната комуникация, с оглед потребностите на партийните, държавни и икономически органи. Такива програмни изложби могат да бъдат метод за целенасоченото интегриране на художественото творчество с промишлеността, икономиката и търговията-форми за изпълнение на Постановлението на ЦК на БКП и МС от 5 август 1972 година,стимулиращо по-натъшното развитие на дизайна.

Тъй като продуктите на графичния дизайн имат определено утилитарни функции - да носят информация, да пропагандират, да убеждават, да възпитават, тяхното създаване е една неизбежност. Това че съвременния живот е немислим без тях, ги прави вездесъщи средства и за естетическото възпитаване на хората. Върху всички нас, независимо от нашите предпочитания и склонности, непрекъснато въздействуват образите, които полиграфията тиражира. Точно затова, особена ценност придобиват срещите ни с онези графични продукти, които са резултат от високата професионална култура и майсторство на бългорските графици-дизайнери. В живота тези срещи са по-редки, не в такава концентрация, каквато предлага една изложба. Но защото там те изпълняват своето непосредствено практическо предназначение да ни съобщат нещо , защото там ги възприемаме непроизволно, без да се наканваме да ги посетим специално, в изложбата -тяхното въздействие е неотразимо. Съдържателните и изразителни плакати от стените, запомнящите се опаковки от витрините, характерните и точни тълкувания на книгите в техните корици и обложки, изящни те марки върху пликовете - контрастирайки на една свръхизобилна сива продукция, се очертават още по-категорично като образци на професионалната култура и добросъвестност. Изпълнявайки своите конкретни информационни и пропагандно-идеологически функции, едновременно продуктите на графичния дизайн играят много важна роля на еталони за високо качество. Извънредно съществено е, че не само изготвените по повод изложбата творби, но и вече печатаните работи носят белезите на високо професионално майсторство. Това показва, че все по-малка става разликата между професионално-художествените качества на ежедневната, делова продукция и тази, която се адресира специално за изложбите. Такова изравняване е най-характерно за работите на водещите български графици-дизайнери; това изравняване се явява сигурен белег на тяхното творчество. С всичките си качества, настоящата изложба представлява убедителна гаранция за партийните, държавните обществените и производствено-управленческите звена,които инвестират създаването на продуктите на графичния дизайн,че могат наистина да се доверят на високата графическа култура и забележителната професионална добросъвестност на членовете на секция "Приложна графика".

Изложбата бележи достигнат, следователно изчерпан етап в развитието на отделните графици-дизайнери. Тя жалонира постигнатото, за да може то да служи като мярка за оценка на ежедневната продукция на всеки, явява се изходна позиция по пътя на усъ-вършенствуването и задълбочаването на майсторството. Изложбата се явява изчерпан етап и в късата история на секцията - един етап на опипване и до известна степен на импровизиране. Тук, в салоните се състои своеобразен преглед на силите, преценка на възможностите. Мобилизацията по повод изложбата беше проведена успешно -възможно е и е необходимо да бъде разгърната на още по-широк фронт органи за ционно-творческата активност на българските графици-дизайнери.