Лице на угодник

Рашко Сугарев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Нов, неползван екземпляр, леко поотъркани корици.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1999 г.
Език:: Български
Страници:: 328
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 20

"От първата книга с разкази "Ние, праведните" до последния му издаден роман "Преображения господни" Рашко Сугарев не бе отминаван от литературната критика. настрана обаче остана романът "Лице на угодник", който получи от същата критика негативна оценка, и ръкописът престояваше години наред в редакционните шкафове на издателствата. Най-близките му приятели и ценители на неговата проза знаехме, че този роман е върховното постижение на белетриста, знаехме също защо смущава официалното критическо перо, което се съобразяваше със срещата с читателя, несвикнал с подобни четива. Характерно за тази книга на Рашко Сугарев е безпардонното игнориране на познатите прийоми в писането на жанра роман; героите са с много лица, конструкцията на фразата, на изречението е извън стереотипа, на моменти всичко се разпада като строшено стъкло от внезапен удар и в разпилените стъкълца се отразяват невероятни цветове, гами, звуци, смисли. "Лице на угодник" е най-близо до същността на живеенето и мисленето на създателя си - личност многопосочна, волна и непредвидима. Рашко Сугаарев е от свободомислещите и не в канона писател. Писаното слово за него е изповед на душата, емоция, мисъл, мигновеният поглед, преживяното от вчера, полетът на духа в безпределното..." Любен ПЕТКОВ "Ръкописът на Рашко Сугарев "Лице на угодник" престоя повече от двайсет години в чекмеджето на писателя, но не се превърна в "роман на чекмеджето". Романът не беше издаден не защото критикуваше социалистическата действителност или защото воюваше за други морални ценности. За първи път в българската литература "Лице на угодник" показа абсурдната цялост на човека и същевременно неговия разпад. Сънища, травестии, огледала, лабиринти, обратно време - все елементи от модерния роман на ХХ век, които Рашко Сугарев използва, за да изрази единството на доброто и злото, раждането и умирането на илюзиите, всъщност - безсилието на битието. Писателят и психиатърът Рашко Сугарев не бяха нито оптимистични, нито прекалено песимистични. Те по-скоро се отнасят със съчувствие към крехката и объркана мислеща тръстика. Такъв възглед разрушава в същността ѝ естетиката на социалистическия човек. Без да се изсилвам, мисля, че това беше по-страшно и по-опасно от описанието на концлагерите и ужасите в тях, за които дочувахме и скрито четяхме. Това разрушаваше устоите на познатото съществуване, насочваше към други духовни измерения, където битува робското лица на вътрешния Аз. Тогава "Лице на угодник" не можеше да бъде издаден, но романът не е изгубил значимостта си и днес; той и сега ни показва неподозирани страни от човешката екзистенция, до която българското писателско перо почти не се е докосвало." Георги ВЕЛИЧКОВ