Обреченост

Константин Дуфев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: По-скоро отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Славянска литературна и артистична академия
Град на издаване:: Варна
Година:: 2008 г.
Език:: Български
Страници:: 580
Корици:: Твърди
Категория:: Исторически романи
Ширина (мм):: 165
Височина (мм):: 220
Дебелина (мм):: 35

В този роман Константин Дуфев гледа направо към ярката и безкрайно драматична личност на Апостола. Той не просто върви по следите на една съдба, следвайки хронологически познатото време. Сам обладан от възрожденския плам на това време, писателят се взира по-скоро в психологическите връзки: Левски и времето, Левски и непрогледналият народ, Левски и другите апостоли на национално-освободителното ни движение, Левски и авантюристите-поборници, наивно замаскирани под прикритието на неразумната смелост... Разбира се, интересни са и връзките: Апостола и просвещенците-еволюционисти, Апостола и българското чорбаджийство, родолюбиво само на думи... При обрисуването на тези герои бавно и полека емоционалните краски на повествованието се сгъстяват и писателят ни подготвя за темата "предателството", без да е успял да достигне до нея. По-скоро, успял е да посочи психологическите предпоставки, родили предателството. И това, че не виждаме обвинителния писателски пръст, който заклеймява конкретния предател, не значи, че отпада обвинението за колективната вина, нито горчилката от тази, изписана от Апостола дума - "Народе???? " Константин Стефанов Дуфев, български писател и журналист, е роден на 26.01.1935 г. в град Попово. Завършва руска филология в Софийския университет. Член на СБЖ. Работи във в. "Народна младеж". Дългогодишен главен редактор на Радио-телевизионен център - Пловдив. Книги: "Достолепие българско" (1974), "Обречени на безсмъртие" (очерци за В. Левски, Г. Бенковски и др. 1976), "За свободата достойни" (очерци за Руско-турската освободителна война, 1978, 1998), "За Асен, наричан още Белгун-Мъдрия" (историческа повест, 1983), "Нова повест за истинския човек" (документална публицистика, 1985), "Трънлив е пътят към звездите" (1986, посветена на космическите изследвания, с награда от Съюза на българските журналисти), "Там горе на трихълмието" (1987), "Истината на село Дряново" (1987), "Безподобният апостол (1987, документална публицистика, опит за психография на Васил Левски, награда от Съюза на българските писатели, 2 изд. - 1997), "Върхът над нас, в синьото се белее" (1988), "О, сладка дума Свобода" (1989, 1996), "Достолепие българско" (1990), "Смолян - градеж за чудо и приказ. Книга за родолюбци" (1995), "Отче Паисие" (1997), "Достолепие българско" (т. 1., 1998), "Достолепие българско. Книга за славните майстори строители, резбари и зографи от Възраждането" (т. 2., 1999), "Чутовният архитектон (Никола Иванович Фичев)" (роман, 2000), "Апостола пита: Народе??? ? " (2002), "Българският Христос" (кинороман за Левски, 2004), "Обреченост" (роман за Левски, 2008, посмъртно). Носител на орден "Кирил и Методий" - трета степен. Умира на 08.07.2007 г.