Елън Г. Уайт заедно с нейните родители е била член на методистката църква, където тя се кръщава през 1842 г. Тъй като нейните родители поддържали разбиранията на Милъристите, били изключени от методистката църква през 1843 г. В резултат Елън Г. Уайт се присъединява към адвентистите.
По голямата част от живота си живее в Съединените американски щати. От 1890 до 1900 живее в Австралия. Елън Уайт посещава също така и някои европейски страни.
Според свидетелство на очевидци Елън Уайт е притежавала пророческа дарба. По време на нейните видения, които са предадени след 1844 г., е чувствала една особена божествена близост и специално поръчение, което е предавала устно и писмено. Нейните видения са допринесли много за утвърждаването на учението и развитието на Църквата на адвентистите от седмия ден.
Елън Уайт никога не е претендирала за титлата "пророчица", но по-скоро - Божия вестителка. Тя нарича своите свидетелства "по-малката светлина" (на английски: lesser light), която води хората към "голямата светлина [Библията]"[2]
Въпреки това нейната роля и значение се приемат от различни адвентисти по различен начин. Докато някои виждат в нейно лице и в нейните писания една пророческа водеща роля, други я разглеждат като духовна писателка, чиито писания служат повече за лично духовно насърчение.
Ръководството на световната Църква на адвентистите от седмия ден оценява писанията ѝ като "дарба на пророчеството" и един "глас на истината", които са полезни за "утеха, ръководство и наставление" (виж 18-о основно учение на ЦАСД). Същевременно подчертава църковното ръководство, че писанията на Елън Уайт не са в никакъв случай равнопоставени на библейските писания, още повече, че единствено Библията е критерий и мащаб за всичко (виж 1-вото основно учение на ЦАСД).
Ключови думи: Е.Уайт, 26 ноември 1827 г., Горъм, Мейн, САЩ, България, общественичка, образование, човешки права, равенство между расите, премахване на робството, писателка, зло, зтрадение, изкушения, живот, надежда, мир, истина Спасение, любов, 26 август 1915 г
