Ленко

Георги Караславов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1970 г.
Език:: Български
Страници:: 242
Корици:: Меки
Художник:: Веселин Христов
Категория:: Детско-юношеска литература
Ширина (мм):: 144
Височина (мм):: 197
Дебелина (мм):: 14

Повестта "Ленко", 1957, е най-популярната книги за деца и юноши от Георги Караславов. Георги Караславов (с. Дебър, дн. квартал на Първомай, 12.01.1904 - София, 26.01.1980). Завършва гимназия в Първомай (1922). Постъпва в Телеграфо-пощенското училище в София, където се включва в младежкото комунистическо движение. Учи в педагогически училища в Харманли (1923) и Казанлък (1924-1925). Участва в Септемврийското въстание през 1923. Следва агрономство в Софийския университет (1925-1928), но е изключен като един от инициаторите на студентка стачка. Продължава следването си в Карловия университет в Прага (1929-1930) и същевременно работи като строителен работник в предградието Споржилов. След завръщането си в България завършва агрономство (1930). Заради повестта "Селкор" (1933) е осъден и лежи в Софийския централен затвор. Полицията конфискува и "Изчадия адови" (1932), и "На два фронта" (1934). Участва в списването на вестниците "Ведрина" и "Кормило". След 1944 работи в Политическото управление на армията. Директор на Народния театър "Иван Вазов" (1947-1949), главен редактор на сп. "Септември" (1952-1958), главен секретар и председател на СБП (1958-1962). Започва да пише стихотворения през 1916. За първи път печата стихотворение през 1920 в сп. "Ученическа мисъл", подписано Георги С-в (Георги Славов). От 1919 сътрудничи на в. "К"во да е" с пародии, вицове, сатири и се подписва с псевд. Жан фастък. През 1924-1926 помества разкази в сп. "Полярна звезда" и "Единство". В дебютния сборник разкази "Уличници" (1926) обект на изображение са децата от крайните градски квартали. В този сборник ясно е изразен както нравствено-психологическият, така и политико-идеологическият подход към личността и нейното социално обкръжение. Сборникът "Кавалът плаче" (1927), излязъл в издаваната от Антон Страшимиров библиотека "Зарници", е тематично и идейно свързан със Септемврийските събития през 1923. През 1931 Караславов издава първия си роман "Споржилов" - за живота на пражките строителни работници. В белетристиката си от 30-те години Г. Караславов навлиза все по-широко в явленията от обществената действителност, които интерпретира от партийни позиции. Постижения в романовия жанр и в традицията на българската "селска" проза са романите "Татул" (1938) и "Снаха" (1942). Изборът на проблема за престъплението и наказанието определя както идейната връзка на двата романа, така и различието при психологическия и социално-идеологическия анализ на обществения и частния живот на човека. Писателят замисля и осъществява поредицата "Обикновени хора" (1952-1975), от която излизат 6 части. За този мащабен проект той се готви още от 1922. Романът епопея отразява българския живот от Първата световна война до 9 септември 1944. В него Караславов съчетава документалното с художественото претворяване на националния живот през една сложна епоха. Замисълът и реализацията на "Обикновени хора" е обвързан и с разцвета на епическата романова вълна в българската литература през 50-те години на XX век, характеризираща се с монументалното си повествование, фолклорна епика, проследяване на национално-социалните движения и др. Караславов е автор на няколко драматични творби: "Камък в блатото", "Габерови", "Ленин влезе в нашия дом" и др. Герой на социалистическия труд (1964), Народен деятел на културата (1963), носител на Димитровска награда (1950,1959). Произведения на Г. Караславов са преведени на алб., англ., ест., нем., пол., рум., тур., и др. езици. Романът "Снаха" е издаден на 29 езика.