Трайчо Костов Джунов е роден на 17 юни 1897 г. в София. През 1916 г. завършва Школата за запасни офицери и заминава за фронта. След края на Първата световна война (1914-1918 г.) следва право в СУ "Св. Климент Охридски", като едновременно с това изучава френски, немски, руски, английски език и стенография. Работи като стенограф в Софийския общински съвет и в Народното събрание. През 1919 г. е избран за секретар на софийската комсомолска организация, а на следващата година е включен в състава на Централното настоятелство на БКМС. Включва се в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г., а след разгрома му работи като деловодител на ЦК на БКП.
През есента на 1924 г. Костов е арестуван и осъден на 8 години затвор. След амнистирането през 1920 г. заминава за СССР, за да се лекува. Там работи към ИККИ и Задграничното бюро на ЦК на БКП. През 1931 г. се завръща в България и е избран за член на ЦК на БКП (т.с.). През 1932 г. отново заминава за СССР. Участва в дейността на Балканския секретариат на Коминтерна и чете лекции в българския сектор на Комунистическия университет за национални малцинства от Запада.
През 1934 г. Костов се завръща нелегално в България заедно с Г. Дамянов и Ст. Димитров-Марек, за да окаже съдействие на партията да преодолее левосектантския курс. На VI разширен пленум на ЦК на БКП през 1936 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на партията. През 1936 г. заминава пак за Москва, където работи като политически съветник на В. Пик, който ръководи Балканския секретариат на Коминтерна. Задграничното бюро на БКП изпраща Костов в България през 1938 г. Преследван от полицията, той преминава в нелегалност от 1940 г. През 1942 г. е заловен и съден по процеса на ЦК на БРП. Получава доживотна присъда. След 9 септември 1944 г. отново е секретар на ЦК на БРП (к), а на VIII разширен пленум на ЦК е избран и за член на Политбюро. От 1946 г. Костов е назначен едновременно за подпредседател на МС и за министър на електрификацията, водите и природните богатства. Избран е и за председател на Комитета за стопански и финансови въпроси при МС.

На 7 април 1949 г. в "Държавен вестник" е публикуван указ на Президиума на Народното събрание за освобождаване на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси ", поради допуснати от него груби грешки при ръководене работата на Министерския съвет и във връзка с отношенията ни със Съветския съюз". Трайчо Костов е арестуван от органите на Държавна сигурност на 20 юни 1949 г. Той е обвинен в насаждане на "антисъветски настроения", "националистически уклон", опити да разцепи партията и "нечестно и двулично отношение" към Георги Димитров и Сталин. Трайчо Костов е отстранен от ЦК на БКП и е изключен от партията. На 30 ноември 1949 г. във в. "Работническо дело" е публикуван обвинителен акт за "предателската, шпионска и вредителска дейност на Трайчо Костов и неговата група". Бившият заместник-председател на Министерския съвет и секретар на ЦК на БКП е обвинен в организиране на антидържавен заговор с подкрепата на висши югославски ръководители и на американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд.
На 7 декември 1949 г. започва съдебният процес срещу Трайчо Костов и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу "демократичния държавен строй", в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с "титовистите". На 14 декември съдът произнася присъдите им. Петима от обвиняемите получават присъда доживотен затвор, трима - 15 години затвор, един е осъден на 12 и един на 10 години затвор. Пред съда Костов се отрича от изтръгнатите с насилие "самопризнания" при следствието. Костов е осъден на смърт.
На 17 декември 1949 г. присъдата е изпълнена...


С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е:

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

СЪДЕБЕН ПРОЦЕС
- Писмени показания на Трайчо Костов
- Разпити на свидетелите
- Заключение на експертните комисии
- Обвинителни речи
- Речи на защитата
- Последна дума на подсъдимите
- Присъда

ПРИЛОЖЕНИЯ
- Текстове от Наказателния закон
- Молба от Трайчо Костов за милост
- Комюнике за екзекуцията
- Списък на чуждите журналисти на процеса
- Пресконференция на министъра на външните работи Владимир Поптомов с чуждите журналисти
- Факсимилета