Клошмерл

Габриел Шевалие

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Здраво книжно тяло без забележки по текста. Леки забележки по обложката. Библиотечен печат.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1967 г.
Език:: Български
Страници:: 370
Корици:: Твърди
Преводач:: Георги Куфов
Категория:: Хумор и сатира
Дебелина (мм):: 20

Kнигата пресъздава живота в провинциален френски град, носещ метафоричното име "Клошмерл", което крие в себе си златно ключе към посланието й - "Камбаната с косовете". Легендата разказва, че когато в църквата на тамошния манастир биели камбаната, гнездящите наоколо косовете се разбягвали, вдигайки невъобразим шум. Е, така се случва. Запленен от красотата на природата в Божоле и легендите за сладостно упойващия вкус на божолезко вино, след живописните лъкатуши на пътя читателят внезапно попада на главната улица на Клошмерл и бива запознат не само с кадастралния му план, а по традиция и с най-важните персони на всеки провинциален градец - кмета, даскала и попа. "Читателят трябва да има предвид, че се намираме в сърцето на Божоле, край на хубавото вино, което се плъзга лесно по гърлото, но е коварно за главата - то разпалва изведнъж красноречието и диктува възклицанията и предизвикателствата." Персонажите тук са неповторими, кипящи и сладостно тръпчиви като божолезко вино. Кметът - дребен хитрец, обсебен от властолюбие. Учителят - доказателство, че образованието у един кръгъл глупак може да направи големи работи. А кюрето Понос - беден селски свещеник, плах и усърден в своята мнима благочестивост и неспособен да поведе клошмерци по пътя на истинската такава. Вино, жени, пари. Голямото порочно триединство. Във фабулата на книгата Шевалие сипва премерено от всичко, разбърква методично, добавя с чувство за хумор щипка политически идеи, религия и военни униформи, и оставя сюжета да отлежи за кратко, за да избухне в кулминацията си. И всичко започва съвсем непретенциозно с изграждането на първия писоар в градчето. Чудо невиждано, с което кметът и учителят дерзаят да възпитат по-естетични физиологични навици у своите съграждани. "Трябва да мислим за младото поколение, което сме длъжни да възпитаваме в духа на традиционния и весел героизъм на френския войник, който знае да умира кокетно." Лековатата жизнерадост на французите, слабостта им към любовни подвизи и безгранично честолюбие се срещат с недъгави политици и нелепо военно тщеславие. Елегантна сатира на френското общество през първата половина на 20 век. Но от всичко това струи закачлива ирония и свободно гъделичкаш гърлото смях. Остава лесно разпознаваемото усещане за позитивност, любов към живота и внимание към човешката личност, която след всичкото това лутане все някога ще намери правия път, ще получи възмездие и ще поиска прошка. И ще й бъде дадена - от ближния, от селското кюре и най-вече от автора. Остава и увереността, че съдбата на нациите зависи от спецификата в нравите на гражданите им. Така е било през онази 1923г. Така е и днес. Шевалие си остава космополитен.