Кавалкада

Николай Тихонов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Единствената забележка е лек отпечатък на корицата.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1975 г.
Език:: Български
Страници:: 192
Корици:: Меки
Преводач:: Елка Хаджиева
Поредици и библиотеки:: Панорама, № 24. Серия "Проза", № 16
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 10

Кавалкада означава шествие от конници. Николай Семьонович Тихонов, руски поет, прозаик, публицист, общественик, е роден на 22.11.(4.12. н.с.)1896 г. в Петербург в семейството на бръснар, родом от Богородск, Тулска губерния, и селянка от Петербургска губерния. Учи в градско училище, после в Алексеевското Търговско училище, където изучава стопански науки, стенография и др. Поради недостиг на средства не може да продължи образованието си и за да помага на много бедното си семейство става писар в Главно морско управление в Адмиралтейството. Стихове пише от рано. Като млад е последовател на Гумильов. Доброволец в Първата световна война, служи в Гродненския хусарски полк (1915-1917), приема с радост Октомври 1917 г. През 1918 г. се записва доброволец в Червената армия. През същата година публикува за пръв път свои стихове. Сражава се с белите на Северозападния фронт. След демобилизацията си (1922), през 20-те г. се включва в литературната група "Серапионови братя", публикува поемата "Сами". Първите му сборници със стихове са "Орда" (1921), "Брага" (1922) и "Юрга" (1930). Става широко известен след "Балада за синия пакет" (1922) и "Балада за гвоздеите" (1919-22). Много пътува из страната, превежда грузински поети - "Грузинска тетрадка" (1948), както и арменски и дагестански поети. Публикува сборника с разкази "Рискован човек" (1927), "Стихове за Кахетия" (1935) и др. През 1935 посещава Европа, със съветска делегация участва в работата на Конгреса в защита на мира в Париж. По време на Отечествената война работи в Политуправлението на Ленинградския фронт. Пише очерци, разкази, статии, листовки, стихове, обръщения. Стиховете от този период влизат в книгата "Огнена година" (1942). В периода ноември 1942 - януари 1944 г. очерците му всяка седмица са публикувани във в. "Червена звезда". През януари 1944 г. става председател на Съюза на писателите на СССР (през 1946 г. заменен от Александър Фадеев). От 1946 г. е депутат във Върховния Съвет на СССР. От 1949 г. е председател на Съветския комитет в защита на мира, от 1950 г. - член на Световния Съвет за мир. Посещава много страни в Европа, както и Китай. Поетичното му творчество е представено най-пълно в сборниците: "Дванадесет балади" (1925); "Сянката на приятеля" (1935); "Два потока" (1951, Държавна награда на СССР, 1952) и други, например "Грузинска пролет" (1948; Държавна награда на СССР, 1949). Като прозаик се изявява с очерци - "Ленинград приема боя" (1942), разкази, повести: "Чергари" (1931); "Бялото чудо" (1956); "Зелената тъмнина" (1966); "Шестте колони" (1968, Ленинска награда, 1970) и др. Статии и спомени на писателя са събрани в книгите "Двойна дъга. Разкази-спомени" (1964) и "Писателят и епохата" (1972). Герой на социалистическия труд (1966), три пъти лауреат на Сталинска награда (1942, 1949, 1952). През 1957 г. получава Международната Ленинска награда "За укрепване на мира между народите", а през 1970 г. - Ленинска награда. През 1958-1959 г. излизат събраните му съчинения в 6 тома, а 1973-1976 г. - събраните му съчинения в седем тома. Произведенията му са преведени на езиците на народите на СССР и на много чужди езици. През 1978 г. получава Международната награда на Световния съвет на мира за култура. Умира на 08.02.1979 г. в Москва. За творчеството му у нас пишат Ангел Тодоров, Наташа Манолова, Владимир Свинтила, Христо Дудевски и др. На български е превеждан от Кръстьо Станишев, Христо Банковски, Радка Стойкова, Любен Любенов и Григор Ленков, Димитър Василев, Владимир Попов, Йордан Янков, Елисавета Багряна, Магдалена Исаева и др. Издания: "Избрани стихотворения и поеми" (Под ред. на Хр. Радевски, С., Нар. култура, 1967); "Шестте колони" (Повести и разкази, прев. Донка Станкова, С., Нар. култура, 1971) и "Кавалкада" (Повест. Прев. Елка Хаджиева, С., Нар. култура, 1975).