София разказва

Христо Д. Бръзицов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки следи на времето.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечество
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 192
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма
Дебелина (мм):: 10

Христо Димитров Бръзицов е български журналист и писател. Той е известен и под псевдонимите Язека, Войдан, Бурян и други. Роден е в Цариград в семейството на видния дойранчанин Димитър Бръзицов. Учи дипломация в Свободния университет за политически и стопански науки в София, (днес УНСС). Занимава се с журналистика и пише за вестниците "Кво да е", "Македония" (1932), "Българан" (1932), "Камбана" (1934), "Нови дни" (1934), "Щурец" (1936), "Нашенец" (1941). Редактира списанията "Родна лира", "Смях и сълзи", "Нива", "Аз знам всичко". Бръзицов пише и проза - очерци, репортажи, фейлетони, интервюта. Работи в звенарския вестник "Изгрев". След негативен коментар по повод поредните братоубийства между протогеровисти и михайловисти по улиците на София по него е стреляно предупредително, след което е извикан на разговор с Иван Михайлов в Пиринска Македония, който му заявява: " Ние вече сме наказали сърби, няма да простим и на българи. За нас всеки предател е небългарин... Литератори! Разни пундевци, баджовци... пишурки. И те ми били революционери! Революционери бяха Яворов, истински литератори, а не съглашатели с Београда. " Работи 15 години във вестник "Мир", като през 1938 г. става главен редактор на мястото на Борис Вазов. В 1941 година оглавява проправителствения вестник "Днес". Самият той заявява: " И ако все пак съм работил във вестник, който е поддържал политиката на правителството (което пък се бе свързало с германците), то беше защото в този политически момент тъкмо по тоя начин се провеждаше освобождението на моята истинска родина Македония и обединяването ѝ с майка България. " След Деветосептемврийския преврат през октомври 1944 година е арестуван. През 1945 г. е изправен пред Народния съд, осъден е на доживотен затвор и прекарва осем години в затвора. През 1957 г. книгата му "Как ми се мярна Европа. Пътеписи и наблюдения" (1939) е включена в Списъка на вредната литература. Христо Бръзицов е баща на композитора Александър Бръзицов.