Музея

Весела Малеева

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 152
Корици:: Меки
Художник:: Божидар Икономов
Категория:: Българска проза
Ширина (мм):: 118
Височина (мм):: 165
Дебелина (мм):: 12

Pодът на съпругата на Тодор Живков - Мара Малеева е голям. Тя имала двама братя и две сестри. Най-известният е Атанас Малеев, който дълги години е председател на Медицинската академия и първи зам.-министър на здравеопазването. Неговият син Христо Малеев също е дипломат, изкарва посланически мандат в Холандия. От пребиваването си там съпругата му Весела Малеева издаде романа "Музеят". Весела Малеева e ексснаха на брата на Мара Малеева - акад. Атанас Малеев, писател и някогашна тв водеща. Водила е предаването "Неделни срещи" по БНТ. Дебютната и книга - "Музеят" неочаквано е посрещната на нож от самия Тато. По негово разпореждане й отнемат наградата, връчена й на "Аполония" с мотива, че романът подронвал устоите на социализма. Ето какво пише за въпросната творба хасковският литератор и журналист Тодор Кръшков, явно посветен в историята на наградите за дебют на млад български автор "Южна пролет", раздаващи се в Хасково. - "Преди 22 години, през 1988 г., на "Южна пролет" бе сътворен прецедент, не бе връчена награда за белетристика. Причината; участник в конкурса бе Весела Малеева, племенничка на д-р Мара Малеева, съпруга на диктатора Тодор Живков. Дебютната книга "Музеят" бе от онези литературни недоразумения, за които днес никой не си спомня. Шеф на журито тогава бе Слав Христов Караславов, литературно наследствено-посредствено име, което също се губи през ситото на годините. Назначеният по роднински в литратурата Караславов настояваше Пегас за проза да бъде присъден на Весела Малеева, друго роднинско литературно назначение. З а чест на останалите членове на журито те се опънаха. Последва скандал. В резултат на "Южна пролет" през 1988 г. имаше само един лауреат - Гриша Трифонов, за поезия. Другата номинация, за белетристика, бе на Красимир Димовски /племенник на Борис Димовски/ за сборника с разкази - "Kавалеристите". Това бе един блестящ дебют, сред най-талантливите творби през последните десетилетия. Но награда за проза изобщо не бе присъдена. Не я дадоха на Димовски, но не я получи и племенницата на всесилния диктатор.Трудно е да се каже дали отвратителната гротеска "Южна пролет" изигра зловеща роля в литературното бъдеще на Краси Димовски. По-късно той издаде още една книга и замлъкна задълго", пише в статията си Тодор Кръшков.