Очите на земята
Михаил Пришвин
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаБез външна хартиена обложка.
- НаличностЕкземплярът временно не се продава.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.
- ✕
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародна култура
- Град на издаванеСофия
- Година1965 г.
- ЕзикБългарски
- Страници476
- КорициТвърди
- Преводачот руски Иванка Васева
- ХудожникВладислав Паскалев
- Категория
- Ширина (мм)135
- Височина (мм)206
- Дебелина (мм)27
Книгата на известния руски съветски писател (1873-1954) включва
дневникови материали на писателя от 1946-1950 г, систематизирани в следните раздели/
I."Път към приятели" - Лирическа сюита,
II."Размисли" - размисли по различни въпроси на изкуството, творчеството, обществения
живот,
III."Огледало на човека"/
-"Моите земляци" - новели за животните,
-"Животът на дървото" - мисли и наблюдения за дървото,
-"Годишните времена" - поетични наблюдения, свързани с редуването на сезоните
и природата,
-"Огледало на човека" - размишления за природата и човека
. Целта на изданието е да представи писателя като художник-философ. Учен, пътешественик,
майстор на художественото слово, писателят ни учи да се грижим за богатствата на природата, за
богатствата на човешката душа.
Михаил Михайлович Пришвин, руски писател-реалист, е роден на 23.01[4.02 по н.ст.].1873 г.
в имението на малкото селце Хрушчево, Соловьовски район, Елецка околия, Орловска губерния.
Сега селото е в Елецки район на Липецка област. Син на разорил се търговец и градинар,
който скоро след разоряването си умира. С непрекъснат труд майката на бъдещия писател
Мария Ивановна Игнатовна дава висше образование и на другите 4 деца в семейството и дори
в края на живота си успява да откупи взетия от банките чифлик. През 1883 г. Пришвин
постъпва в Елецката гимназия, но в 4 клас е изгонен за "за дързост към учител" и
"свободомислие". Завършва средно образование в Тюменското реално училище. През 1893 г.
постъпва в Рижкия политехнически институт, за да учи агрономство, за участие в марксистки
кръжок е арестуван през 1897 г., прекарва половин година в Митавския затвор (в единична
килия) и е заточен за 2 години в Елец. Изтърпява срока на наказанието и от 1900 до 1902 г.
учи в агрономическия отдел на Лайпцигския университет, след завършването на който
работи като агроном в Клин и Луга, публикува няколко статии и книги (напр. "Картофът
като полска и градинарска култура") по селско стопанство. Първия си разказ "Сашок"
публикува през 1906 г. в сп. "Извор" и издава книгата "Кравайчето" (1906). Оставя
професията си, увлича се от фолклор и етнография. Раждането на Пришвин като писател
е свързано с пътешествията му на Север (Олонец, Карелия, Норвегия) като кореспондент
на вестници. Наблюденията му над природата, бита и речта на жителите на Севера,
приказките им намират място в пътеписните очеркови книги "В края на неплашените птици"
(1907) и "Подир вълшебната питка" (1908), високо оценени от Блок. Оказал се в
центъра на литературния живот, Пришвин се сближава с петербургските писатели (А.
Ремизов, Д. Мережковски и др.), чието влияние се чувства в разказите "Крутоярският
звяр" (1911), "Птичето гробище" (1911) и др.
През 1908 г. след пътешествие по Волга се появява книгата "Пред стените на невидимия град".
Очерците "Адам и Ева" (1909), "Черният арап" (1910) и "Славни дайрета" (1913) са написани
след пътувания в Крим и Казахстан. По-късно излизат сборникът с разкази "Брожение" (1913) и
очеркът "Соленото езеро" (1914). Горки съдейства за публикуването на първите събрани
съчинения на Пришвин през 1912-1914 г. в изд. "Знание".
В годините на Първата световна война писателят е военен кореспондент, очерците
му излизат във вестниците "Биржевые ведомости", "Речь", "Русские ведомости". След
1917 г. известно време се занимава с педагогическа дейност; увлича се от лов и
краезнание (живее в Елец, в Смоленско, в Подмосковието). Тези му увлечения са отразени
в написаните през 20-те г. поредици от ловни и детски разкази, впоследствие включени
в книгата "Календар на природата" (1935), прославила го като повествовател на природата,
певец на средна Русия. През 20-те г. създава "Изворите на Берендей" (1925) и повестта
"Родина на жерави" (1929). В тези години той пише автобиографичния си роман "Кашчеевата
верига", започнат през 1923 г., над него работи до последните си дни (1954). Печата
постоянно в сп. "Новый мир", "Красная новь" и др. Пътува по Далечния Изток, Севера,
Кавказ. Очеркът за елените "Ценни животни" (1933) става основа на повестта "Жен-шен"
("Коренът на живота", 1933), едно от най-добрите произведения на Пришвин, в което "коренът
на живота" е метафора, символизираща и търсенето на "творчеството на живота", и силата
на страстта, и болката от загубите. Реалистичните и романтичните елементи, истина и
приказка, се сливат в светлото светоусещане на писателя. Според Пришвин "истинският
реалист... вижда еднакво и тъмното, и светлото, но насочва своята работа към светлата
страна и само изминатият в тази светла страна път счита за реалност". Издава книгата
с разкази "Ловни истории" (1936). Разказвайки за пътешествията си в Костромско и
Ярославско в повестта "Необлечена пролет" (1940), Пришвин се опитва да улови
неповторимите черти на променливата природа. Той създава жанра дневникови записки -
поетични миниатюри. Цикъл от такива миниатюри съставя поемата в проза "Фацелия" (1940)
и "Горски капки" (1940).
В годините на Великата Отечествена война писателят създава "Разкази за ленинградските
деца" (1943), "Повест за нашето време" (1945, публикувана изцяло през 1957). В приказката
"Съкровищница на слънцето" (1945), сюжетно свързана с повестта-приказка "Вековната
гора" (1954), Пришвин отново се стреми да "...търси и открива в природата прекрасните
страни на човешката душа". В последните години от живота си отдава много сили на
дневниците си (книгата "Очите на земята", 1957, дневници 1946-1950). През 1957 г. е
публикуван романът-приказка "Царев друм" (започнат още през 30-те). Награден с два
ордена. Произведенията му са влезли в златния фонд на руската литература, преведени
са на много езици. Последните си години писателят прекарва в село Дунино, на 5 км.
от гара Звенигород на Белоруската жп линия.
Пришвин - певецът на руската природа, поетът-философ, тънкият и своеобразен
стилист умира на 16.01.1954 г. в Москва на 81 години.
Събраните му съчинения излизат в 7 тома (1927-1930), в 6 тома (1956-1957), в 8 тома
(1982-1986). В по-ново време се публикуват "Дневници 1914-1917" (1991); "Дневници 1918-1919"
(1994); "Дневници 1920-1922" (1995) (изданието продължава).
В България от 1939 до 1983 г. са издадени 14 книги на писателя. От 1983 г. негова книга
не е публикувана в България.
дневникови материали на писателя от 1946-1950 г, систематизирани в следните раздели/
I."Път към приятели" - Лирическа сюита,
II."Размисли" - размисли по различни въпроси на изкуството, творчеството, обществения
живот,
III."Огледало на човека"/
-"Моите земляци" - новели за животните,
-"Животът на дървото" - мисли и наблюдения за дървото,
-"Годишните времена" - поетични наблюдения, свързани с редуването на сезоните
и природата,
-"Огледало на човека" - размишления за природата и човека
. Целта на изданието е да представи писателя като художник-философ. Учен, пътешественик,
майстор на художественото слово, писателят ни учи да се грижим за богатствата на природата, за
богатствата на човешката душа.
Михаил Михайлович Пришвин, руски писател-реалист, е роден на 23.01[4.02 по н.ст.].1873 г.
в имението на малкото селце Хрушчево, Соловьовски район, Елецка околия, Орловска губерния.
Сега селото е в Елецки район на Липецка област. Син на разорил се търговец и градинар,
който скоро след разоряването си умира. С непрекъснат труд майката на бъдещия писател
Мария Ивановна Игнатовна дава висше образование и на другите 4 деца в семейството и дори
в края на живота си успява да откупи взетия от банките чифлик. През 1883 г. Пришвин
постъпва в Елецката гимназия, но в 4 клас е изгонен за "за дързост към учител" и
"свободомислие". Завършва средно образование в Тюменското реално училище. През 1893 г.
постъпва в Рижкия политехнически институт, за да учи агрономство, за участие в марксистки
кръжок е арестуван през 1897 г., прекарва половин година в Митавския затвор (в единична
килия) и е заточен за 2 години в Елец. Изтърпява срока на наказанието и от 1900 до 1902 г.
учи в агрономическия отдел на Лайпцигския университет, след завършването на който
работи като агроном в Клин и Луга, публикува няколко статии и книги (напр. "Картофът
като полска и градинарска култура") по селско стопанство. Първия си разказ "Сашок"
публикува през 1906 г. в сп. "Извор" и издава книгата "Кравайчето" (1906). Оставя
професията си, увлича се от фолклор и етнография. Раждането на Пришвин като писател
е свързано с пътешествията му на Север (Олонец, Карелия, Норвегия) като кореспондент
на вестници. Наблюденията му над природата, бита и речта на жителите на Севера,
приказките им намират място в пътеписните очеркови книги "В края на неплашените птици"
(1907) и "Подир вълшебната питка" (1908), високо оценени от Блок. Оказал се в
центъра на литературния живот, Пришвин се сближава с петербургските писатели (А.
Ремизов, Д. Мережковски и др.), чието влияние се чувства в разказите "Крутоярският
звяр" (1911), "Птичето гробище" (1911) и др.
През 1908 г. след пътешествие по Волга се появява книгата "Пред стените на невидимия град".
Очерците "Адам и Ева" (1909), "Черният арап" (1910) и "Славни дайрета" (1913) са написани
след пътувания в Крим и Казахстан. По-късно излизат сборникът с разкази "Брожение" (1913) и
очеркът "Соленото езеро" (1914). Горки съдейства за публикуването на първите събрани
съчинения на Пришвин през 1912-1914 г. в изд. "Знание".
В годините на Първата световна война писателят е военен кореспондент, очерците
му излизат във вестниците "Биржевые ведомости", "Речь", "Русские ведомости". След
1917 г. известно време се занимава с педагогическа дейност; увлича се от лов и
краезнание (живее в Елец, в Смоленско, в Подмосковието). Тези му увлечения са отразени
в написаните през 20-те г. поредици от ловни и детски разкази, впоследствие включени
в книгата "Календар на природата" (1935), прославила го като повествовател на природата,
певец на средна Русия. През 20-те г. създава "Изворите на Берендей" (1925) и повестта
"Родина на жерави" (1929). В тези години той пише автобиографичния си роман "Кашчеевата
верига", започнат през 1923 г., над него работи до последните си дни (1954). Печата
постоянно в сп. "Новый мир", "Красная новь" и др. Пътува по Далечния Изток, Севера,
Кавказ. Очеркът за елените "Ценни животни" (1933) става основа на повестта "Жен-шен"
("Коренът на живота", 1933), едно от най-добрите произведения на Пришвин, в което "коренът
на живота" е метафора, символизираща и търсенето на "творчеството на живота", и силата
на страстта, и болката от загубите. Реалистичните и романтичните елементи, истина и
приказка, се сливат в светлото светоусещане на писателя. Според Пришвин "истинският
реалист... вижда еднакво и тъмното, и светлото, но насочва своята работа към светлата
страна и само изминатият в тази светла страна път счита за реалност". Издава книгата
с разкази "Ловни истории" (1936). Разказвайки за пътешествията си в Костромско и
Ярославско в повестта "Необлечена пролет" (1940), Пришвин се опитва да улови
неповторимите черти на променливата природа. Той създава жанра дневникови записки -
поетични миниатюри. Цикъл от такива миниатюри съставя поемата в проза "Фацелия" (1940)
и "Горски капки" (1940).
В годините на Великата Отечествена война писателят създава "Разкази за ленинградските
деца" (1943), "Повест за нашето време" (1945, публикувана изцяло през 1957). В приказката
"Съкровищница на слънцето" (1945), сюжетно свързана с повестта-приказка "Вековната
гора" (1954), Пришвин отново се стреми да "...търси и открива в природата прекрасните
страни на човешката душа". В последните години от живота си отдава много сили на
дневниците си (книгата "Очите на земята", 1957, дневници 1946-1950). През 1957 г. е
публикуван романът-приказка "Царев друм" (започнат още през 30-те). Награден с два
ордена. Произведенията му са влезли в златния фонд на руската литература, преведени
са на много езици. Последните си години писателят прекарва в село Дунино, на 5 км.
от гара Звенигород на Белоруската жп линия.
Пришвин - певецът на руската природа, поетът-философ, тънкият и своеобразен
стилист умира на 16.01.1954 г. в Москва на 81 години.
Събраните му съчинения излизат в 7 тома (1927-1930), в 6 тома (1956-1957), в 8 тома
(1982-1986). В по-ново време се публикуват "Дневници 1914-1917" (1991); "Дневници 1918-1919"
(1994); "Дневници 1920-1922" (1995) (изданието продължава).
В България от 1939 до 1983 г. са издадени 14 книги на писателя. От 1983 г. негова книга
не е публикувана в България.