Две много интересни истории - "Огърлица за моята Серминаз" и "Снежни хора",
на границата на миналото и настоящето. Новите идеи срещу старите поверия.
Дегестанският писател Ахмедхан Абу-Бакар е един от най-яркитe
творци на съветската многонационална литература. Основна тема в неговото
творчество е животът на хората от планината. В двете повести, които влизат в
този том, авторът показва познаване на човешката природа, умело наблюдава
поведението на хората и с непринуден хумор ни прави съпричастни на любопитни
съдби. Абу-Бакар навлиза в примитивното, майсторски пародирано и одухотворено.
В повестите "Огърлица" и "Снежни хора" са поставени важни проблеми: миграцията,
откъсването от корена, промените в съвременното дeгестанско село...

Ахмедхан Абу-Бакар (12 декември 1931 - 23 октомври 1991) e дeгестански писател,
публицист, сценарист, първият дeгестански професионален драматург. Народен писател
на Дeгестанската АССР (1969).
Той стана известен като автор на разкази и пиеси от живота на съвременен
Дeгестан. Разказът "Дегестански момичета" (1958) е преведен на руски, френски,
английски, немски, испански, полски.
Пише и за деца: книгата с разкази "Дядо Хабибула от долината на градините"
(1966), пиесата "Нур-Един - златни ръце" (1964).
Член на Съюза на писателите на СССР от 1957 г. Член на Съюза на
кинематографистите на СССР от 1978 г. Член на Съюза на журналистите на СССР от 1980 г.