ВЪВЕДЕНИЕ
В настоящата книга са събрани значителна част от статиите, очерците и други материали, които съм публикувал през последните близо тридесет години. Те са свързани с църковното и просветно движение в Южна Маке-% дония и революционните борби на македонските българи предимно в Дол-новардарската област - Солунско, Ениджевардарско, Воденско, Мегленско, Гевгелийско, Кукушко, Дойранско. В болшинството си те са отпечатани във вестник „Слънчев бряг”, други във вестник „Македония” и в някои бургаски медии. Главната цел на повечето от публикациите беше обществеността да бъде осветлена по въпроси, за които по-рано почти не се пишеше, а в годините преди промените дори не беше позволено и да се говори.

Чрез тях беше разкрита истината за драмата на една значителна част от българското население, което след войните за национално обединение, завършили катастрофално за българската нация, бе пропъдено от родните им краища в Егейска Македония, Източна и Беломорска Тракия. Много от тези прокуденици намериха спокойствие и утеха в градовете и селата на Бургаски и Варненски окръзи и в частност в Несебър и селищата от неговия район. Сред бежанците не бяха малко и онези, които активно са участвали в църковното и просветно движение и в революционната борба - свещеници и учители, четници, куриери, мъченици от турските и гръцките затвори и лагери, а дори и бивши ръководители и войводи. Чрез публикуването на множество материали за участието им в националното движение за независима църква и българска просвета, както и в освободителните борби, техните дела станаха известни на цялата общественост и главно на младото поколение.

Значителна част от публикациите са печатани в медиите във връзка с кръгли годишнини от дадено събитие, от рождението или героичната гибел на съответната историческа личност. В тази връзка през изминалите години съм публикувал много биографични материали за някои от най-изтъкнатите дейци на революционното движение като Дамян Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, за ениджевардарския войвода Апостол Петков и други. В настоящото издание са подбрани само някои от тях, които характеризират тези дейци като революционни водачи от национална величина. Поради изобилната литература за Илинденско-Преображенското въстание публикувана през последните две десетилетия, не сметнах за нужно да включа в книгата обемната публикация „Голямото въстание”, отпечатана през осемдесетте години на миналия век в десетина последователни броеве на в. „Слънчев бряг”. За да не увеличавам обема на книгата, въздържал съм се да поместя много от статиите ми в печата по злободневните въпроси от дейността на македонските обществени организации, по възстановяване имотите на бежанците, по възобновените връзки с роднините от родните краища на бащите и дедите ни и пр.

За по-голяма прегледност на публикациите в изданието, те са разпределени в седем глави. В първата - „Борба за отстояване на националния дух”, е поместена студията „Българските будители от Южна Македония”, публикувана в печата през 1990/1991 година. Акцентът в нея съм поставил върху организирания отпор срещу националното идентифициране на българското население, прилаган от османската държава паралелно с великодържавната политика на гръцката православна църква, прерастнал в открит противобългарски съюз.

Във втората глава - „Живяхме сред борци”, са включени пет статии, публикувани в различно време в местния печат и в юбилейни възпоменателни вестници, посветени на годишнини от създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, Илинденското въстание в Солунски революционен окръг, участието в революционното движение и във въстанието на много от бежанците от този край в селата и градовете на българското Черноморие, а и не само от там. В тази глава е поместена една публикация на тема „Саможертвата на ножовци” за събитие, станало след Илинденско-Пре-ображенското въстание в Централна Македония, но с участието на войводи и четници и от Долновардарската област (Солунски революционен окръг).

Следващите четири глави съдържат статии и очерци за живота и делото на повече от 35 от водителите, войводите и активните участници в освободителното движение. Глава трета „Величието на титаните” е посветена на някои от първооснователите и водачите на ВМОРО: Дамян Груев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Борис Сарафов. Публикувани в различно време в тях се разискват и някои проблемни въпроси, които през 90-те години на миналия век се премълчаваха по конюнктурни причини. Например какви са били политическите възгледи на Гоце и Даме, които намират отражение и в изработените основополагащи за революционното движение документи, като за общонародно дело с право на членство в структурите на вътрешната организация на хора независимо от тяхната народност или политически убеждения. Неудобните все още въпроси за някои страни от революционната дейност на Гоце Делчев, чието дело по известни съображения бе пренебрегвано, защото не отговаряше на актуалната за деня идеологическа настройка на политическата система. За мястото на Борис Сарафов в освободителното движение, обвиняван десетилетия наред във върховизъм, без да се подлага на обективен анализ цялостната му дейност и огромния му принос за развитието на революционното движение и популяризирането на освободителната кауза в Европа.

Четвърта глава „Слънцето на Вардарията” е посветена на живота и делото на ениджевардарския войвода Апостол Петков Терзиев, чието име не слизаше от устата на неговите съвременници, бежанци в различни краища на свободната родина. В същата глава освен публицистичните материали за живота и делото на тази легендарна личност е поместено и едно интервю с родственица на войводата за съдбата на Терзиевия род след гибелта му и по време на гръцката окупация. Това интервю бе публикувано през 1992 г. във в. „Слънчев бряг” със заглавие „Му я пееха песната”, а във вестник „Македония” със сходното заглавие „ Забравихме ли песните за Постоль войвода?” *

Следващите две глави „За да не бъдат забравени” и „Народът помни” съдържат очерци за бивши околийски и районни войводи и подвойводи на околийски чети, за селски войводи или десетари, четници, куриери и революционни дейци от по-ново време, чиито имена бяха почти забравени за поколенията. За да бъдат техните подвизи изровени от пепелта на забравата и делото им да стане достояние на новото поколение, е използван богат архивен материал, публикации, спомени и разкази на техни другари и близки.

В главата „По следите на родовата памет” са поместени спомени и изследвания за съдбата на някои от известните родове от Южна Македония. В книгата за пръв път са обнародвани, непубликуваните досега спомени на Костадин Младенов Костов от село Лесково, Мегленско, по-голям брат на именития изследовател Кирил Младенов, автор на „Областта Меглен в Македония”. Ръкописът ми бе предоставен от внучката на автора Радка Пискюлева и съпруга й Томчо Пискюлев, за което им благодаря сърдечно. В същата глава са намерили място изследванията ми за рода на костурския войвода Атанас Кършаков. За целта съм ползвал „Родовите извадки” на Любен X. Кършаков и допълнението към тях, родословното дърво, изготвено от Алеко Кършаковски от град Скопие, както и сведенията на най-старите представители на Кършаковия род в Несебър. Публикацията „Трагичната съдба на една героична фамилия” за потомците на куфаловския герой Атанас Никлев, отпечатана във връзка с кончината на по-малката от дъщерите на войводата, София Ат. Свиркова, бе изготвена главно по нейни данни, които могат да се видят в книгите ми „Македонска голгота” и „Равда през горнилото на времето”.

По-голямата част от статиите, очерците и другите публицистични материали от последните 30 години видяха за пръв път бял свят, както бе посочено по горе, в местната Несебърска печатна медия, вестник „Слънчев бряг”, за което колективът му заслужава адмирации. Някои от материалите са получили публичност и чрез вестниците „Македония”, „Нова Зора” и някои от бургаските печатни медии.

Съдържание
ВЪВЕДЕНИЕ / 5 •ГЛАВА ПЪРВА

БОРБА ЗА ОТСТОЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДУХ / 9 Българските будители в Южна Македония / 9

ГЛАВА ВТОРА

ЖИВЯХМЕ СРЕД БОРЦИ / 53 Желязната организация / 53

Въстанието във Втори Кожушки въстанически окръг / 59 Въстанието роди герои / 65 Саможертвата на ножовци / 68 Живяхме сред борци / 72

ГЛАВА ТРЕТА

ВЕЛИЧИЕТО НА ТИТАНИТЕ / 79

Дамян Груев - първоапостолът на ВМОРО / 79

Безсмъртният Гоце Делчев / 87

С Гоце в сърцето / 94

Титан на революционното движение / 98

Един от фалангата / 102

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

СЛЪНЦЕТО НА ВАРДАРЙЯТА / 107 Ениджевардарското слънце / 107

Апостол войвода през погледа на неговите съвременници / 114 „Вардарското слънце” срещу албанската напаст в Македония / 117 Забравихме ли песните за Апостол войвода? / 124

ГЛАВА ПЕТА

ЗА ДА НЕ БЪДАТ ЗАБРАВЕНИ / 127

Народът тачи паметта на Димитър Занешев / 127 Ичко Димитров Гюпчев - Паячкият лъв / 133 Въндо войвода/Стари Въндо/ / 146 Да си спомним за Иван войвода / 153 Славният Павле Капидан / 159 Войводата Григор Джинджифилов / 164

Гевгелийският околийски войвода Аргир Наков Манасиев / 166
Чутовният юнак Леонид Янков / 172 Коста Христов Делиманов - Попето / Големият патриот Димо Аянов / 185
ГЛАВА ШЕСТА

НАРОДЪТ ПОМНИ / 192

Братята Христо (Лидо) и Димитрия (Митре) Бабянски / 192

Григор Христов Узунов - достоен син на юначен баща / 195

Подвизите на Григор Зелямов - Дамбулта / 197

Един от бранителите на Пазарското езеро / 209

Последният защитник на смолската позиция

Иван Георгиев - Тупара /212

Дионис Георгиев Даулов - професия четник / 216

Четникът от Корнишор Костадин Танов Контев / 220

Майсторът на комитските колиби Христо Бинчаров / 224

Тодор Кръстев Гуганов / 228

Атанас Божинов Темелков — четникът от Пласничево / 230 Димитър (Мицо) Андонов Айгъров / 232 Старият четник Офиль Димитров Козаров / 234 Кръстьо Андонов Узунов / 236 Петър Георгиев Попхристов / 238

Участникът в свалянето на султана Васил Балинов (Вашйль) /

Гоно Д. Чифильонов - куриерът с несломим дух / 244

Затворникът от Куфалово Дельо Деляков / 246

Димитър Георгиев Свирков / 248

Вангел Костадинов Голев / 250

Тома Атанасов Кехайов / 252

ГЛАВА СЕДМА

ПО СЛЕДИТЕ НА РОДОВАТА ПАМЕТ / 253 Костадин /Коста/ Младенов Костов / 253 Спомени на Костадин /Коста/ Младенов Костов / 254 Кършаковият войводски род / 270 Трагичната съдба на една героична фамилия / 281
ПРИЛОЖЕНИЯ / 288

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА И ДОКУМЕНТИ /