Изгнаницата

Марион Дели

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Елтон-Р
Град на издаване:: София
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 136
Корици:: Меки
Преводач:: от френски Рад Мандов
Художник:: Борислав Ждребев
Поредици и библиотеки:: Властта на любовта
Категория:: Любовни романи
Ширина (мм):: 134
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 9
ISBN:: 9548211017

Марион Дели е общ псевдоним на плодовитите френски писатели Жана-Мари-Анриет (1875-1947) и Фредерик-Анри-Жозеф (1876-1949) Петижан де ла Розиер, брат и сестра, автори на бестселъри в жанра любовен роман и приключенски роман. Жана-Мари-Анриет Петижан де ла Розиер е родена на 13 септември 1875 г. в Авиньон, Франция. Получава образованието си в манастира "Retraite à Vannes". Претърпявайки любовно разочарование и отхвърляйки няколко предложения за брак се насочва към четенето на популярна за времето си литература. По-късно отразява своите мечти в творчеството си. Първоначално пише тайно от родителите си. Когато тайната ѝ е разкрита, брат ѝ помага при издаването на първия ѝ роман "L'étincelle" през 1894 г. като поредица в списание "Ноел". След още няколко публикации, които не носят никаква печалба, през 1903 г. излиза романът ѝ "Dans Les Ruines", под псевдонима М. Дели, с който двамата стават известни. През 1913 г., заради активната си писателска кариера и популярност, е приета за член на Дружеството на литераторите. Макар и светска личност, с добри доходи, животът на писателката винаги е бил скромен и сдържан. Заради инвалидността на брат си, да края на живота си се грижи за него. От 1935 г. живеят съвсем затворено в нова къща в село Глатини (сега предградие на Версай). Фредерик-Анри-Жозеф Петижан де ла Розиер е роден през 1876 г. във Ван, Франция. Завършва образованието си първоначално като селскостопански инженер, а след това като адвокат в Юридическия факултет на Сорбоната. Той е човек от хайлайфа и спортува активно. През 1909 г. обаче претърпява инсулт и започва да се движи в инвалидна количка. Заради заболяването си се насочва да работи в помощ на сестра си, и в издаването на нейните произведения, като сам участва в създаването на някои творби. В периода 1915-1927 г. е женен за Сузане Готие, която умира от рак. Нямат деца. Прекарват детството си във Ван, преди семейството да се премести във Версай, където баща им, който е военен-артилерийски офицер, се пенсионира през 1887 г. Жана-Мари посвещава живота си изцяло на писането. Приносът на брат и Фредерик е към създаването на приключенските романи, и основно в умелото сключване и управление на издателските договори, на работата му едновременно с няколко издателства. Първият им известен роман става "Dans Les Ruines" (В развалините) от 1903 г. Романите им, които наброяват общо около 105 заглавия, са изключително популярни от 20-те до 60-те години на 20 век, и са продадени в десетки милиона екземпляра. Те са считани за основополагащи на масовата романтична литература развиваща се в началото на века и са пренебрегвани от академичните среди. Сюжетите им са еднотипни, изградени върху борбата на доброто и лошото с цел постигане на съвършената приказна любов. Героините в романите обикновено са красиви млади девици, много бедни и много добри, целомъдрени, а мъжете са високи, мъжествени, с проблемно минало, което ги отдалечава от намирането на истинската любов... докато тя логично дойде в лицето на героинята, която обаче трябва да преодолее интриги и конспирации. Мъжете имат високо чувство за морал и не се възползват от слабостта на героинята до достигането на щастливия завършек. Заради идиличния си характер произведенията стават любими на духовенството и на католическата преса. Приживе никога не са били издавани в англоговорящите страни. Двамата автори упорито пазят самоличността си в тайна и остават неизвестни за широката публика и критиците чак до смъртта си. Едва след смъртта на Мари през 1947 г., последвана две години по-късно и от тази на брат ѝ, се разкриват истинските им имена. Мари и Фредерик Петижан завещават част от богатството си на хоспис и всичките си ръкописи на Дружеството на литераторите, за да помагат на нуждаещите се болни или социално слаби писатели. Погребани са в гробището "Нотр Дам де Версай". Много от произведенията им се публикувани като романи посмъртно. Фредерик-Анри умира през 1949 г. във Версай, Франция. Жана-Мари умира през от рак на 1 април 1947 г. във Версай, Франция.