За автора и още нещо
Смехът - това е, струва ми се, вторият забранен плод, който човекът е откъснал. А понякога той е по-забранен и от първия. Защото няма нищо по-убийствено от смеха. Той е бомба, която може да срине и най-барикадиралия се авторитет. Тираните от всички времена са бягали от смеха като от чума. Ала анекдотите - тези ръчни гранати на обикновените хора, са ги улучвали и през най-дебелите стени на самоизолацията.
Това показва, че смехът наистина е най-сериозното нещо на този свят. Не искам да плаша никого, но все пак Езоп не е умрял в леглото си. Имаме всички основания да се съмняваме, че Настрадин ходжа е стигнал до дълбока старост. Нушич е разсъждавал в затвора над някои не твърде весели хрумвания на крал Милан. А Марк Твен фактически е бил цял живот под домашен арест. И най-сетне, ако Чарли Чаплин все още се усмихва, то това навярно се дължи на обстоятелството, че не е създал своя филм "Диктаторът" в близост до Берлин...
Днес епохата е по-друга, нравите са се рафинирали и вместо меч се използува нещо по-смъртоносно - мълчанието. Защото от излизането си насам, през 1934 година, романът "Клошмерл" е претърпял няколко десетки френски издания и е бил преведен на повече от 20 езика, но името на автора му, Габриел Шевалие, не ще срещнете в енциклопедиите, дори във френските. В тези дебели и важни книги можете да намерите имената на десетки обществени убийци от времето на фараона Хуфу, та до наши дни, но за техните най-смели врагове, хумористите-сатирици, ще откриете тук-таме само по някоя дума.
И все пак Габриел Шевалие е вече на седемдесет и две години и живее все още в родния си град Лион.
Макар и син на нотариус, той се отдава на влечението си към изкуството и влиза в Художествената академия. Първата световна война прекъсва учението му. Той се отличава в боевете, бива ранен през 1915 година, награден и произведен лейтенант. Когато се завръща в цивилния живот, Габриел Шевалие започва да се занимава с най-различни неща: той е журналист, художник, търговски представител, дребен индустриалец и прочие. Сред цялата тази пъстра дейност той се стреми да си спести максимум свободно време, за да задоволи нарастващото си желание да пише. И ето, през 1929 година Шевалие публикува първата си книга "Дюран, търговски пътник". Следващата му творба - "Страхът", една книга за войната, привлича вече вниманието на публиката. Три години по-късно излиза романът му "Кларис Вернон" и най-сетне през 1934 година идва и световната известност с "Клошмерл". Това позволява, на автора му да се отдаде изцяло на писателска дейност. Издава последователно "Неспособник", "Сент Колин", "Моята малка приятелка Пом" (преведен на български), "Маскарад", "Малкият генерал", "Клошмерл-Бабилон", "Опустошителят", "Лион 2000", "Олимп", "Девойките са свободни", "Мис Такси", "Клошмерл-ле-Бен" и други. Какво да се каже още за личността на този изключително надарен представител на френското остроумие? Обича да прави снимки, да кара кола и да пътува. И най-сетне кавалер е на ордена на Почетния легион.
Това е всичко. Малко е наистина. Но за него повече ще говори самата му книга "Клошмерл".
Все пак, преди да й дам думата, искам да кажа още нещо. Не е презастраховка, а налагащо се обяснение, за да не би онези, които погледнаха на една друга книга от този род - "Папеса Йоана", като лековата и нецензурна, да повторят заблуждението си. Искам първо да изтъкна, че "Клошмерл" не е написана нито от отшелник, нито от евнух. И друго. Хуморът се чете най-леко, но се пише най-трудно. Той е квинтесенцията на живота, събрал в себе си всички негови компоненти, кристализирали в онази безценна капка психически взрив, наречена смях. Тази капка е продукт на цялата огромна, безкрайна еволюция на мозъка от питекантропус еректус до хомо сапиенс, сиреч наша милост. Защо е нужно тогава да затъмняваме блясъка на този бисер с мътилката на лицемерните условности и средновековните предразсъдъци? Защо, кажете ми, защо да не се шегуваме, да не се смеем с най-веселите неща на този свят? Защо да налагаме върху тях табу и да се превръщаме, всеки на свой ред, в една нова Пандора? Все още робуваме, струва ми се, в някои области на живота на един безсмислен и груб традиционализъм. Откровеността ще ни направи по-чисти и по-добри.
И накрая ще кажа, че преводната книга е нещо като плетиво, което трябва да се разплете и отново да се изплете, само че с друга прежда, друга плетка и други куки и пак да изглежда същото. Но нишката понякога се къса, възлите стърчат тук-таме и дразнят по-чувствителните части. Моля читателите, и най-вече читателките, ако някъде плетката е по-груба, да ми простят тази чисто мъжка моя несръчност.
Георги Хр. Куфов
Ключови думи: Г.Шевалие, 3 май 1895 г., Лион, Франция, журналист, сатирик, художник, 6 април 1969 г., Кан, Франция
