Магия за обич

Луиз Ърдрич

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Инфоспектър
Град на издаване:: Стара Загора
Година:: 1992 г.
Език:: Български
Страници:: 256
Корици:: Меки
Преводач:: от английски Цветелина Николова
Художник:: Александър Алексов
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 198
Дебелина (мм):: 14
ISBN:: 9545205017

Авторката на "Магия за обич" Луиз Ърдрич е едно от най-ярките и самобитни имена в сериозната американска литература днес. Потомката на индианци от племето оджибуей, на французи, германци и американци създава оригинални и незабравими картини от американския живот, които удивително напомнят магическото писане на Маркес и мощните земни ритми на Фокнър... "В мига, в който се срещнеш със смъртта и разбереш сърцето си, животът ти става друг. Оттук нататък си го носиш, както се носи преоценена дреха, изровена от купа с парцали в манастира - небрежно, защото знаеш, че нищо не си платил за нея, но и с много обич, защото съзнаваш, че никога вече няма да можеш да я купиш толкова евтино. При това имаш чувството, че преди тебе и друг я е носил, а и че друг ще я носи след теб." "Никога не съм вярвала в човешките мерки: числа, време, инчове, футове. Всичко това е просто номер, за да нагодим природата към собствената си кройка. Не давам на белите преброители да пристъпват прага ми, макар да казват, че го правели за доброто на индианците. Според мен всеки път са ни преброявали, за да разберат от колцина от нашите трябва да се отърват." Луиз Ърдрич е американска поетеса и писателка на произведения в жанра драма, лирика, детска литература и документалистика. След дипломирането си в продължение на две години работи като гостуващ поет и учител в Съвета по изкуствата в Дакота. През 1978 г. се записва в магистърска програма в Университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд, откъдето през 1979 г. получава магистърска степен по творческо писане. Една година работи като директор на комуникациите и редактор за вестник "The Circle", спонсориран от Бостънския индиански съвет, а след това работи като писател на учебници към "Charles Merrill Company". Завръщайки се в Дартмутския колеж подновява сътрудничеството си с Майкъл Дорис. Омъжва се за него на 10 октомври 1981 г. Отглеждат три деца, които Дорис е осиновил като самотен родител, и три биологични деца заедно - Персия, Медълин, Аза Марион, Джефри, Ейбъл, Палас. Двамата стават съавтори на няколко творби. Разделят се през 1995 г. след обвинения от децата в насилие от страна на Майкъл Дорис, а бракът им приключва през се през 1997 г. след самоубийството му. През 2001 г., след временна връзка, Ърдрич ражда дъщеря си Азур. През 1979 г. получава литературната награда "Нелсън Алгрен" за разказа "Най-големият рибар в света". Той е история за Джун Кашпау, разведена жена от Оджибве, чиято смърт от хипотермия събира роднините и за погребението и. Впоследствие разказът става първата глава на дебютния и роман "Магия за обич" публикуван през 1981 г. Романът получава националната награда на кръга на критиците на книгата за художествена литература през 1984 г., наградата "Сю Кауфман" за най-добра първа книга и наградата "Вирджиния Маккормик Скъли", като и други награди. Романът става първият от поредицата "Аргус", истории за няколко поколения от три семейства оджибве, живеещи в Аргус, Северна Дакота, между 1912 и 80-те години. През 1983 г. Ърдрич получава наградата "Пушкарт" за стихотворението си "Индийски пансион" и Националната награда на списанието за художествена литература за разказа си "Везни". В произведенията на писателката често се случват странни неща, но тя отхвърля етикета "магически реалист", като твърди, че дори и най-необичайните събития се основават на неща, които наистина са се случили, неща, които тя е намерила документирани във изрезки от вестници и книги. Тя събира книги и записва истории за странни и свръхестествени събития, които е чувала, както и прави исторически изследвания, особено за семейната история и местната история около Северна Дакота. В допълнение към художествената литература и поезията, Ердрих публикува и научна литература. "The Blue Jay's Dance" (Танцът на синята сойка) от 1995 г. е за бременността и раждането на първото и дете, а "Books and Islands in Ojibwe Country" (Книги и острови в страната Оджибве) проследява пътуванията и в северните езера на Минесота и Онтарио след раждането на последната и дъщеря. От края на 90-те години Ердрих се фокусира върху изучаването на езика оджибве и изучаването на културата и традициите на нейното племе, включително неговата мистика. Книгата "Нашествието на дивите гълъби" от 2009 г. получава номинация за наградата "Пулицър". През 2015 г. Ърдрич е удостоена с наградата на Конгреса на САЩ за американска художествена литература.