Декоративни птици

Николай Боев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Земиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1986 г.
Език:: Български
Страници:: 344
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Любител
Категория:: Домашни любимци
Тегло (гр.):: 220
Ширина (мм):: 140
Височина (мм):: 210
Дебелина (мм):: 16

Познанията, които идват от книгата са предмно за чуждестранни видове декоративни птици и предимно кафезни, подходящи за нашите климатични условия. Съдържа илюстрации. Николай Крумов Боев (8 май 1922 - 12 ноември 1985) е български зоолог, орнитолог и природозащитник. Като млад специалист в БАН той завежда Българската орнитоцлогична централа, отговаря за стопанисването на Мандренското езеро, дн. язовир Мандра, активно сътрудничи на тогавашната Димитровска пионерска организация "Септемврийче", изготвя текстове за всички клетки на животните, води кореспондеция с ловните дружинки и с чуждестранните зоопаркове по различни въпроси на отглеждането на животните и др. През тези години използва възможността да се запознае с дейността и устройството на зоологическите градини в бившите източен и западен Берлин, Дрезден, Лайпциг, Хелзинки, Стокхолм, Лондон, Амстердам, Прага, Братислава, Острава, Варшава, Вроцлав, Букурещ, Москва, Санкт-Петербург, Киев, Одеса, Харков, двата зоопарка в Париж, херпетологичната къща в Неапол и др. Всичко това го прави един от най-добрите специалисти и по зоопарково дело в България. През 1951 - 1953 г. като служител в зоопарка, Боев работи върху 3 научноизследователски теми: "Очерк върху птиците в Софийско", "Състояние на блатния водоплаващ дивеч и мерки за неговото увеличение" и "Птиците на Добруджа". Най-плодотворният период за Николай Боев като полеви орнитолог е десетилетието 1955 - 1965 г., когато той съобщава 4 нови вида (тук се нямат предвид 30-те вида птици, съобщени през 1944 г. на П. Патев) за българската орнититофауна - среден корморан (Phalacrocorax aristotelis), трипръста чайка (Rissa tridactyla), дългоклюна чайка (Larus gennei) и тънкоклюн листоног (Phalaropus lobatus), проучва с колеги състава и разпространението на птиците в Тракия, публикува много нови данни за редица слабо известни в страната видове и отпечатва най-пълната за времето си фауна на птиците в България, съдържаща много данни от лични наблюдения и илюстрирана от него с черно-бели щрихови рисунки. Н. Боев воюва за прекратяване на "пушечния" етап от развитието на българската орнитология. За установяване на наблюденията той предпочита използването на зрителна тръба и бинокъл, вместо отстрелване на "доказателствения" екземпляр, така както е от десетилетия в по-надпредналите страни в Европа. През 1962 г. Н. Боев води група английски орнитолози по време на 45-дневното им пътуване из страната за извършване на орнитологични наблюдения. Сред тях са бележитият орнитолог Guy Mountfort, световноизвестният фотограф-анималист Eric Hosking и др. Впоследствие д-р Маунфорт написва книга, по-голямата част от която разкрива великолепието на природата на България. Оценен високо от английските орнитолози, Н. Боев е поканен лично от секретаря на Международния орнитологичен конгрес в Оксфорд, Nikolaas Tinbergen (Нобелов лауреат, 1973) за участие в него. Укрепването на научните контакти между българските и британските орнитолози след 15-ина години изпитва нов тласък с определянето на Н. Боев от Държавен комитет за наука и технически прогрес при Министерския съвет за научен ръководител на английския орнитолог John Allan Roberts, който в продължение на няколко години публикува редица свои трудове с интересни и нови данни за българската орнитофауна в реномирани британски издания. През 1963 г. по инициатива на проф. Георги Паспалев, Боев е поканен да чете леции по зоогеография и специален курс по орнитология в Биологическия факултет в Софийския университет, което прави в продължение на 5 години. По покана на Централния научноизследователски институт по горско стопанство Н. Боев изследва орнитофауната в района на язовир Искър и в полезащитни горски пояси в Южна Добруджа. Член е на Висшия ловен съвет при Министерството на горите и с участието си допринася много за утвърждаването на правилно отношение към стопанисването и опазването на дивечовите ресурси на страната. Заслуга на Н. Боев е прекратяването на анахроничната срамна практика организираните ловци в Български ловно-рибарски съюз (дн. Съюз на ловците и риболовците в България) да се отчитат за дейността си по унищожаването на вреден дивеч с представянето на отрязани крака от орли, ястреби, соколи, премахването на гюметата като начин за ловуване на блатен дивеч и др. Най-активно Боев участва в изготвянето на новия Закон за защита на природата и Правилника за приложението му. Пак по това време (1963 - 1965 г.) като уредник в музея той изготвя план за "постепенна модерна реорганизация", въвежда нов тип на експониране в биогрупи и "малки макетни диорами", провежда инвентаризация и значително допринася за обогатяването на музейните колекции с нови препарати. Продължава работата си по съставянето на "Български зоологичен речник", който смятал да послужи за изготвянето на българската зоологична номенклатура, каквато и до днес все още няма изградена. Към 1968 г. той вече е събрал над 2000 български народни названия на птиците (средно по 6 имена за всеки вид) и още много други за останалите животни. По подобие на труда си за изчезването на бобъра (Castor fiber) у нас [11]. Към 1968 г. Боев е почти готов с публикуването на работите си за тура (Bos primigenius) и елен лопатар (Cervus dama). Те обаче остават непубликувани. На 13 декември 1967 г. след участие в конкурс, от 1970 г. е Н. Боев е назначен като старши научен сътрудник в Комисията по защита на природата при БАН с председател проф. Георги Паспалев, където е неин научен секретар. Впоследствие става ръководител на Секция "Защитени природни територии и защитен генетичен фонд". Там дейността му е свързана главно с проучването и организирането на защитени природни територии (национални паркове, резервати, защитени местности и природни паметници), както и с конкретни мерки за опазване на редките и застрашени видове. През 1976 - 1977 г. Николай Боев работи по няколко научни теми върху аклиматизацията на диви бозайници и птици, изчезването на редки видове, методи за проучване и опазване на резервати и други защитени територии и обекти, защитени видове животни, природозащитни изследвания на Разградски окръг и др. По това време е и член на научните съвети при издателствата "Наука и изкуство", "Земиздат" и "Варна", в които успява да предложи за отпечатване у нас на десетки полезни и интересни популярни книги с природонаучна и природозащитна тематика на известни чуждестранни автори като Жан Дорст, Бернхард Гжимек, Джой Адамсън, Максим Зверев, Джералд Даръл, Борис Стрелников, Никола Тинберген, Юлиус Комарек, Рейчъл Карлсън, Джейн Гудол, Е. П. Спангенберг и др.