Яхни кошмара
Ейдриън Мичъл
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаДребни забележки към кориците.
- НаличностЕкземплярът е продаден.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.Не можете да напишете съобщение, защото екземплярът е продаден. Ако Вие сте го поръчали, можете да напишете съобщение към поръчката.
- Търговец
За изданието
- ИздателствоНародна култура
- Град на издаванеСофия
- Година1981 г.
- ЕзикБългарски
- Страници120
- КорициМеки
- Преводачот английски Александър Шурбанов
- Поредици и библиотекиПоетичен глобус
- Категория
- Ширина (мм)120
- Височина (мм)165
- Дебелина (мм)5
Роден в Лондон през 1932г., днес Ейдриън Мичъл е безусловно най-яркият представител на социалния протест в английската литература. Автор на редица сатирични романи, театрални и телевизионни пиеси, киносценарии, той е преди всичко поет. и изкусен рецитатор на своите иронични, яростни и нежни стихотворения, в които се обновяват гражданските традиции на Маяковски, Брехт и ранния Одън. В настоящия сборник са включени избрани творби от четирите основни поетични книги на Мичъл: "Стихотворения"(1964), "С пълен глас" (1968), "Яхни кошмара" (1971) и "Маймуночовекът иде" (1975).
* * *
В навечерието на Коледа - на 20 декември 2008 г. - в лондонска болница почина един от най-ярките поети на съвременна Англия, Ейдриан Мичъл. Неговата първа запомняща се публична изява бе на голямото международно поетично четене на Трафалгарския площад срещу войната във Виетнам през 1964 г. Стихотворението, което рецитира тогава, "За всеки, когото това засяга", беше посрещнато възторжено от събралото се множество. И то, а и немалко по-сетнешни творби на поета станаха гласът на политическия протест в неговата страна през последвалите четири десетилетия. Стиховете му се декламират и пеят на митинги и демонстрации. Ейдриан Мичъл изведе английската поезия от нейното срамежливо уединение и й придаде площадни интонации. Срещна я лице в лице с аудиторията й, накара я да влезе в диалог с нея. По стъпките му тръгнаха редица по-млади поети. Нарекоха го Поетът лауреат в сянка. Самият той четеше поезията си по театри, училища, университети, библиотеки, книжарници, болници, затвори не само в Англия и САЩ, но и по други краища на света, та дори и във Варненския театър у нас. Помня го, когато за първи път дойде в България през 70-те години на миналия век - едно от първите му желания беше да посети български затвор, да разговаря с неговите обитатели. Не знам как е сега, но по онова време то беше равносилно на опит да се свали правителството. Предложих му вместо това да се качим на Копитото и да погледнем София отвисоко. Пък и да поговорим на спокойствие. Долу, в Парк-хотел "Москва", се вихреше поредната международна писателска среща за мир, от която Ейдриан нямаше търпение да избяга.
Най-сърцевинната тема на неговата поезия бе именно тази - мирът, но мирът като цел, а не като средство за постигане на други, недоизказани политически цели. Ако имаше нещо, което той не можеше да понася, това беше корпоративния интерес и неговата кръгова защита - официозността. Стиховете му говореха в защита на жертвите на войните и терора, в защита на поробените, потиснатите и обезправените, на слабите и болните, на децата и животните, на лишените от глас. Те ратуваха за един свят без насилие, в който човешката природа ще има пълна свобода да се изяви и разгърне. Сравняваха го с великия визионер Уилям Блейк, от когото той не спираше да се възхищава.
Свързваха го още с Бърнс, Уитман, Маяковски, Одън, Брехт, Бекет, Алън Гинсбърг, Джон Ленън, с английската народна балада, но и с Шекспир, Едуард Лиър, Люис Карол. От политическия позив през сатирата и гротеската той с лекота преминаваше към поетичната игрословица, нонсенса и стиховете за деца. За тях, децата, пламенният трибун пишеше с изненадваща нежност и симпатия. Искаше да отвори пред тях просторите на въображението, да разкрепости душите им за полет извън сковаващото конвенционално възпитание. Беше непреднамерено виртуозен в работата си с езика. Литератори-естети като Тед Хюз и Анджела Картър му даваха най-висока оценка. Необикновено широк бе и прозодичният му диапазон - от изцяло свободния стих до най-ювелирни метрически и строфични форми. Особено близки му бяха ритмите на джаза, които пронизват голяма част от поетичното му творчество и го правят толкова въздействащо при слушане.
Ейдриан Мичъл беше изумително плодовит и разностранен в литературното си дело. Към петдесетината му стихотворни книги трябва да прибавим и два пъти повече театрални пиеси и адаптации, телевизионни постановки, драматизации и киносценарии. Забележителна е работата му с Питър Брук и Питър Хол в британския Национален театър, а и приносът му към репертоара на Кралската Шекспирова трупа. Автор е и на няколко романа, а и на голям брой книги за деца в стихове и в проза.
Два дни преди смъртта си на болничното легло поетът съчинява последното си стихотворение-поздрав към всички близки и приятели, които са свикнали да получават коледните му картички със саморъчно нарисувано слонче или куче и лаконично пожелание: "Мир! ", но и с подробен отчет за извършеното през изтеклата година. Този път отчетът е по-обхватен. Стихотворението (което всеки може да намери в интернет) се казва ‛Моята литературна кариера дотук". Дотук наистина. Но не съвсем. По-рано миналата есен той ми писа за новите книги, които е подготвил за печат: поетичен сборник за възрастни - "Разказвайте лъжи", събрани стихотворения за деца - "Ичинайсет джоба" и книга с Овидиевите "Метаморфози", пренаписани за днешните млади читатели. Писмото свършваше с думите "Сега трябва да вървя. Прегръщам те."
Сбогом, Ейдриан! Ще чакаме бъдещите ти книги.
Александър Шурбанов
Вестник "Култура"
* * *
В навечерието на Коледа - на 20 декември 2008 г. - в лондонска болница почина един от най-ярките поети на съвременна Англия, Ейдриан Мичъл. Неговата първа запомняща се публична изява бе на голямото международно поетично четене на Трафалгарския площад срещу войната във Виетнам през 1964 г. Стихотворението, което рецитира тогава, "За всеки, когото това засяга", беше посрещнато възторжено от събралото се множество. И то, а и немалко по-сетнешни творби на поета станаха гласът на политическия протест в неговата страна през последвалите четири десетилетия. Стиховете му се декламират и пеят на митинги и демонстрации. Ейдриан Мичъл изведе английската поезия от нейното срамежливо уединение и й придаде площадни интонации. Срещна я лице в лице с аудиторията й, накара я да влезе в диалог с нея. По стъпките му тръгнаха редица по-млади поети. Нарекоха го Поетът лауреат в сянка. Самият той четеше поезията си по театри, училища, университети, библиотеки, книжарници, болници, затвори не само в Англия и САЩ, но и по други краища на света, та дори и във Варненския театър у нас. Помня го, когато за първи път дойде в България през 70-те години на миналия век - едно от първите му желания беше да посети български затвор, да разговаря с неговите обитатели. Не знам как е сега, но по онова време то беше равносилно на опит да се свали правителството. Предложих му вместо това да се качим на Копитото и да погледнем София отвисоко. Пък и да поговорим на спокойствие. Долу, в Парк-хотел "Москва", се вихреше поредната международна писателска среща за мир, от която Ейдриан нямаше търпение да избяга.
Най-сърцевинната тема на неговата поезия бе именно тази - мирът, но мирът като цел, а не като средство за постигане на други, недоизказани политически цели. Ако имаше нещо, което той не можеше да понася, това беше корпоративния интерес и неговата кръгова защита - официозността. Стиховете му говореха в защита на жертвите на войните и терора, в защита на поробените, потиснатите и обезправените, на слабите и болните, на децата и животните, на лишените от глас. Те ратуваха за един свят без насилие, в който човешката природа ще има пълна свобода да се изяви и разгърне. Сравняваха го с великия визионер Уилям Блейк, от когото той не спираше да се възхищава.
Свързваха го още с Бърнс, Уитман, Маяковски, Одън, Брехт, Бекет, Алън Гинсбърг, Джон Ленън, с английската народна балада, но и с Шекспир, Едуард Лиър, Люис Карол. От политическия позив през сатирата и гротеската той с лекота преминаваше към поетичната игрословица, нонсенса и стиховете за деца. За тях, децата, пламенният трибун пишеше с изненадваща нежност и симпатия. Искаше да отвори пред тях просторите на въображението, да разкрепости душите им за полет извън сковаващото конвенционално възпитание. Беше непреднамерено виртуозен в работата си с езика. Литератори-естети като Тед Хюз и Анджела Картър му даваха най-висока оценка. Необикновено широк бе и прозодичният му диапазон - от изцяло свободния стих до най-ювелирни метрически и строфични форми. Особено близки му бяха ритмите на джаза, които пронизват голяма част от поетичното му творчество и го правят толкова въздействащо при слушане.
Ейдриан Мичъл беше изумително плодовит и разностранен в литературното си дело. Към петдесетината му стихотворни книги трябва да прибавим и два пъти повече театрални пиеси и адаптации, телевизионни постановки, драматизации и киносценарии. Забележителна е работата му с Питър Брук и Питър Хол в британския Национален театър, а и приносът му към репертоара на Кралската Шекспирова трупа. Автор е и на няколко романа, а и на голям брой книги за деца в стихове и в проза.
Два дни преди смъртта си на болничното легло поетът съчинява последното си стихотворение-поздрав към всички близки и приятели, които са свикнали да получават коледните му картички със саморъчно нарисувано слонче или куче и лаконично пожелание: "Мир! ", но и с подробен отчет за извършеното през изтеклата година. Този път отчетът е по-обхватен. Стихотворението (което всеки може да намери в интернет) се казва ‛Моята литературна кариера дотук". Дотук наистина. Но не съвсем. По-рано миналата есен той ми писа за новите книги, които е подготвил за печат: поетичен сборник за възрастни - "Разказвайте лъжи", събрани стихотворения за деца - "Ичинайсет джоба" и книга с Овидиевите "Метаморфози", пренаписани за днешните млади читатели. Писмото свършваше с думите "Сега трябва да вървя. Прегръщам те."
Сбогом, Ейдриан! Ще чакаме бъдещите ти книги.
Александър Шурбанов
Вестник "Култура"
За поръчка
Налични екземпляри от книгата
Други предложения
Други екземпляри от книгата
Книги от същия автор
Няма други книги с това изписване на имената на автора.