Потсдамската конференция се провежда в Потсдам, в двореца Цецилиенхоф от 17 юли до 2 август 1945 г. с участието на ръководителите на трите най-големи държави от антихитлеристката коалиция във Втората световна война, с цел да се определят следващите стъпки по следвоенното устройство на Европа.

Това е третата и последна среща на голямата тройка от антихитлеристката коалиция. Първите две се състоят в края на 1943 г. в Техеран (Иран) и в началото на 1945 г. на Ялта (Съветски съюз).

В конференцията участват главите на правителствата на три държави - президентът на САЩ Хари Труман (председателствал всички заседания), председателят на Съвета на Народните комисари на СССР и председател на Държавния комитет на отбраната на СССР Сталин и премиер-министърът на Великобритания Уинстън Чърчил (по време на конференцията претърпява поражение на парламентарните избори), и в Потсдам идва неговия приемник Клемент Атли).

На конференцията са приети Потсдамското споразумение за уреждането на следвоенното устройство на Европа и Потсдамската декларация за продължаването на войната с Япония.
Съюзниците признават на Италия статут на съвоюваща страна и Сталин предлага това да бъде направено и за България, но Труман и Чърчил отказват да обсъждат въпроса, настоявайки преди това за прилагане на решенията на Ялтенската конференция за провеждане на избори и възстановяване на либералната демокрация в страната

Цецилиенхоф е домакин на конференцията наПотсдам, в присъствието на най-мощните държавни и правителствени ръководители да се опитат да уредят бъдещето на Германия след Втората световна война. Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил, ветерани от предишни съюзнически конференции, отново присъстват, тъй като Хари Труман замества Франклин Делано Рузвелт, който почина на 12 април. Основното обаче ще бъде изиграно между новия американски президент и съветския лидер. Изправен пред Червената армия, която контролира по-голямата част от Централна Европа, Труман въпреки това има голямо предимство: атомна бомба тестван ден по-рано ...