В неделя рано билки брала

Олга Кобилянска

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С леки забележки по обложката.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 200
Корици:: Меки
Преводач:: от украински Христо Ралев
Художник:: Симеон Венов
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 12

Книгата е преразказ на украинска народна приказка и е очарователно да се прочете стихотворението, излято в новела, където героите са развити отвъд простите тропи. Това, което е очарователно в тази история, не е основният сюжет, а по-голямата картина, за която самото стихотворение не казва нищо. Историята на Кобилянска е разположена в привидно вечна приказна версия на граничната зона между Унгария и Украйна, където бяло дете се ражда от циганка. Естествено се стига до скандал и ревнивият й съпруг иска смъртта на нея и детето. Времето минава, един любовен триъгълник се превръща в друг, а историята се повтаря, само с нарастващи количества трагедии. Видният литературен критик Е. Кирилюк с право нарече "В неделя рано билки брала" от Олга Юлиановна Кобилянска "шедьовър в украинската литература". Изглежда талантът на писателя се проявявa най-пълно в това произведение. Поради емоционалното натоварване по това време няма равностойна работа. Между другото, значителен брой произведения са написани по прочутата народна песен „Ой, не ходи, Грица”, която е в основата на разказа, сред които несъмнено е най-добрият разказ на О. Кобилянска. Творбата е публикувана през 1909 г. в сп. "Литературно-научен бюлетин". Според О. Кобилянска „личностите са типовете реален живот, които срещнах в планината: Джипси Мавър, старата Андронати, баща й Гриц, един млад, самотен хуцул, когото познавам, а останалото е рисувано от фантазията. Чувствата струят от собствените и гърди, очарованието на природата прави своето и мислите се вписват на хартия". Пионер - украински модернистичен писател; сестра на Юлиян Кобилянски. Самообразованa и начетена жена, първите й романи са написани на немски език, започвайки през 1880 г. От 1891 г. тя живее в Черновци. Пътуването и запознанството й с Леся Украинка, Наталия Кобринска, Осип Маковей, Иван Франко, Васил Стефаник и Михаил Коцюбински променят нейните културни и политически възгледи и тя се включва в украинското женско движение в Буковина и започва да пише на украински. Много от нейните произведения — включително романите „Людина“ (Личност, 1891) и „Царевна“ (Княгиня, 1895) — имат за свои герои културни, еманципирани жени, потиснати във филистерско, провинциално общество; полуавтобиографични елементи и влиянието на писанията на Жорж Санд и Фридрих Ницше са очевидни. Неоромантичен символист, тя изобразява борбата между доброто и злото и мистичната сила на природата (напр. разказът „Битва“ [Битката]), предопределението, магията и ирационалното в много от нейните истории за селския живот и в нейната най-известните романи "Земля" (Земя, 1902) и "В неделя рано билки брала", 1909). Нейните творби са известни със своите импресионистични, лирични описания на природата и фини психологически портрети. Творбите на Кобилянска са публикувани в много издания и подборки. Най-пълните сборници са публикувани през 1927–9 (9 тома) и 1962–1963 (5 тома). През 1944 г. в Черновци е открит литературен мемориален музей, посветен на нея.