Срещи

Стефан Цвайг

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Леки забележки към кориците, много добре запазена.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Славчо Атанасов
Град на издаване:: София
Година:: 1946 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 363
Корици:: Твърди
Преводач:: Елена Томалевска
Поредици и библиотеки:: Златни зърна
Категория:: Чужда проза

БЛАГОДАРНОСТ КЪМ КНИГИТЕ Те са там, чакат и мълчат. Те не се предлагат, не зовят, не искат. Неми стоят на стенаста, каточе спят, и все пак от всяка те гледа едно отворено око, едно име. Минаваш покрай тях с поглед, с ръка, те не те молят, не ти се натрапват. Те не изискват. Те чакат да им се открием, едва тогава и те се откриват. Преди всичко тишина около тебе, тишина в тебе, едва тогава си готов за тях, вечер когато се връщаш от дълъг път, на обяд когато си уморен от хората, сутрин когато се пробуждаш от тревожен сън. Иска ти се да разговаряш, но да бъдеш сам. Иска ти се да помечтаеш, но в музика. Със сладко предчуствие пристъпваш към лавицата: стотици очи, стотици имена нямо-търпеливи следят търсещия поглед, както робини в харем следят погледа на своя господар, смирено очаквайки неговия зов, блажени, че са избрани да дават наслада. И после, както пръстът опипва клавишите, за да намери тона на вътрешната мелодия: ръката нежно обгръща нямото бяло същество, затворена цигулка, в която чакат всички гласове на Бога. Отваряш една, прочиташ един ред, един стих, но той звучи несъответно на часа. Разочарован, почти грубо слагаш книгата обратно. Докато дойде истинската, подходящата за часа и изведнаж тя те грабва, диханието ти се слива с чуждото дихание, сякаш до тебе лежи топлото, голо тяло на една жена. А когато я отнесеш към лампата, книгата, щастливо избраната, пламва от вътрешна светлина. Магията е направена, от нежните облаци на мечтата израства фантасмагория. Пътища широко се разтварят, далнини подемат загасналото чувство. Някъде бие часовник. Но той не прониква в това откъснато от себе си време. Тук часът се измерва с друга мярка. Тук има книги, пропътували много столетия преди тяхното слово да стигне нашите устни, тук има млади, едва вчера родени и създадени от смута и неволята на голобрадо момче: но и те говорят на магически език - и едните и другите раздвижват и вълнуват нашето дихание. И когато възбуждат, те същевременно и утешават, когато изкушават, те и успокояват разкритото чувство. И постепенно сам потъваш в тях, ставаш покой и съзерцание, тихо се носиш в тяхната мелодия, свят отвъд света. Вие, часове, най-чистите, отдалечени от шума на деня, вие, книги, най-верните, най-мълчаливите съпътници, как да ви не благодарим за вашата всякога неотменна готовност, за вашето вечно издигаще, безкрайно окриляще присъствие? Какво сте били в най-мрачните дни на душевна самота: в болниците, военните лагери и затворите? Навсякъде сте дарявали сън и успокоение в страданието. Всякога успявате, вие, нежни магнити на Бога, да увлечете разпиляната в ежедневието душа във вашата собствена стихия, при всички помрачения вие разкривате простора на вътрешното небе. Малки късчета безкрайност, тихо наредени на голата стена, вие стоите невзрачни в нашия дом. Но когато ръката ви освободи и сърдцето ви докосне, вие невидимо разбивате тесхните делнични пространства и в огнената колесница на вашето слово ни издигате към вечността. Стефанъ Цвайгъ