Посвещение
Както се знае, Григорий Петровъ започна своята обществена и литературна работа като свещеникъ. Служеше въ покрайнинитѣ на Петроградъ, между бедното население, но въ сѫщото време преподаваше религия въ нѣколко висши учебни заведения и редактираше в. "Правда Божия". Въ тоя вестникъ пръвъ между духовенството вдигна гласъ срещу неправдитѣ въ живота и заговори за пробуждане на руския народъ и за обнова на голѣмата руска държава.
Той написа много статии и издаде много книги тогава, въ това направление. Между друго, издаде и тоя разказъ, който не е изгубилъ нито на йота отъ своето значение за насъ, особено на ония мѣста, гдето се говори за назначението на свещеника, за възпитанието на младежьта и за мѣстото на Законъ Божи въ това възпитание. Защото, тъкмо сега и у насъ е на дневенъ редъ въпросътъ за Законъ Божи въ нашитѣ училища- какъ да се преподава и кой да преподава тоя "предметъ".
Руското издание на тоя разказъ носѣше заглавие "Не съ того конца" и бѣ посветено на руското напредничаво духовенство.
Българскиятъ преводъ се посвещава на българското духовенство, което -за негова честь казано - още преди двадесеть години разбра и оцени Григорий Петровъ много по-добре, отколкото го разбра руското духовенство.

Преводачътъ