Тюнсет

Волфганг Хилдесхаймер

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1982 г.
Език:: Български
Страници:: 224
Корици:: Меки
Преводач:: от немски Красимира Михайлова
Художник:: Иван Газдов
Категория:: Чужда проза
Тегло (гр.):: 145
Ширина (мм):: 105
Височина (мм):: 165
Дебелина (мм):: 14

Една история, една случка може да бъде поднесена в различни варианти, да и се дадат различни тълкувания. Но възможно е и обратното - едно преживяване, едно прозрение да послужи за основа на редица различни истории, бивалици и небивалици. Волфганг Хилдесхаймер доказва това по блестящ начин с едно мислено пътуване в миналото, настоящето и бъдещето, със случайната цел Тюнсет - второстепенна гара в Норвегия. Неосъщественото пътуване се свежда до неуморното търсене на причините за податливостта на хората към внушение и масова хипноза. В тази човешка слабост авторът вижда едно от обясненията за случилото се в годините на фашизма. Поради това го вълнуват и всички други нейни проявления - вече надживяни или все още грозящи ни. Волфганг Хилдесхаймер е немски поет, белетрист, художник, драматург и автор на радиопиеси. Роден е в Хамбург в еврейско семейство. Младежките си години Хилдесхаймер прекарва в Холандия и Манхайм, пребивава в Англия и Палестина, където родителите му емигрират през 1933 г., след като на власт в Германия идва Хитлер. Хилдесхаймер следва живопис и графика в Лондон. По време на войната служи в английската армия и участва като преводач в Нюрнбергския процес. От 1952 г. се установява в Швейцария като писател на свободна практика, става член на Немската академия за език и литература в Дармщат и на литературното сдружение "Група 47". Литературния си път Волфганг Хилдесхаймер започва с гротескни сатирични разкази, насочени срещу морала на немския дребен буржоа - сборника "Безмилостни легенди" (1952). Публикува романа "Раят на фалшивите птици" (1953) и сборниците с разкази "Отнасям сова в Атина" (1956) и "Напразни записки" (1963). Насочва се към драмата и си създава име като автор на поредица от пиеси в стила на "театъра на абсурда". Голям интерес предизвиква романът му "Тюнсет" (1965), изграден като асоциативна поредица от истории, които анализират нарушеното самосъзнание на съвременния човек. Следват романът "Мазанте" (1973) и романизираната биография "Моцарт" (1977).