Избрани произведения
Цанко Церковски
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеМного добро
- ЗабележкаПочти отлично.
- НаличностЕкземплярът временно не се продава.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.
За изданието
- СъставителДамян Дамев
- ИздателствоБЗНС
- Град на издаванеСофия
- Година1975 г.
- ЕзикБългарски
- Страници360
- КорициМеки
- ХудожникПетър Тончев
- Категория
- Ширина (мм)144
- Височина (мм)199
- Дебелина (мм)24
Cтихове, разкази и стихотворения за деца.
Съдържание/
Поет на селската неволя и борба - Димитър Гундов - стр. 5
• СТИХОТВОРЕНИЯ/
Слънцето закри се - стр. 11
Живей - стр. 12
Два брата - стр. 14
Молепсаний - стр. 16
Тиран ме хвърли - стр. 18
Тиха вечер - стр. 20
Отломки - стр. 22
Сазът ми - стр. 27
Бекярски песни - стр. 28
Да би знала, мамо - стр. 39
Що ми не дохождаш - стр. 40
Спри се, ветре - стр. 41
Черни очи - стр. 43
Мари, момиченце - стр. 44
Мрак се мръкна - стр. 45
Яна и Луд Гидия - стр. 46
Думи, думи - стр. 48
Извади ми, мамо - стр. 49
Я ми подай, мамо - стр. 50
Севдано - стр. 51
Дайте вино - стр. 52
Събуди ме, мамо - стр. 54
Думай, душо - стр. 55
В сън унесен - стр. 56
Там на срещната могила - стр. 57
Градинар - стр. 58
Камънар - стр. 61
Коняр - стр. 63
Керванджии - стр. 64
Косач - стр. 66
Дърводелец - стр. 67
Пред стадото - стр. 69
Пред лозето - стр. 70
На оран - стр. 72
Градушка - стр. 73
На нивата - стр. 75
В пролет - стр. 76
Изпих чаша - стр. 77
Полски равнини - стр. 79
На разсъмване - стр. 80
Земледелски марш - стр. 81
Пътници - стр. 82
Дайте си ръцете - стр. 83
Земеделецо! - стр. 84
Спиш ли? - стр. 85
Напред! - стр. 86
Ори, ори! - стр. 87
Той буди се - стр. 88
Пред оран - стр. 89
Попей ми - стр. 90
Буйни ветре, я повей - стр. 92
Тъжба - стр. 93
Ковач - стр. 97
Нижат се години - стр. 98
Старо харо - стр. 99
Ерген Нено младожено - стр. 101
Лудо - стр. 102
Подмладена баба - стр. 104
Гиздосия - стр. 105
Песен на качамака - стр. 107
На Гергьовден - стр. 108
- РАЗКАЗИ/
Воловарчета - стр. 111
Бирникът дошел - стр. 123
Гергьовден - стр. 129
Срамушка - стр. 138
Около белянката - стр. 142
Пъдар - стр. 148
Продадени съвести - стр. 157
На речния брод - стр. 160
Гърбушка - стр. 164
Зад крайчеца на завесата - стр. 169
Орисани - стр. 179
По витата пътека - стр. 199
- ИЗ МОЯ ЖИВОТ 205-239
- СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ/
Теменужка - стр. 243
Кончето ми - стр. 244
Чучулига - стр. 245
Козички - стр. 246
Бяла роза - стр. 247
Зайо - стр. 248
Ластовичка - стр. 249
Писана - стр. 250
Воденичната ми - стр. 251
Слива - стр. 252
Агънце - стр. 263
Патенца - стр. 254
Облаче - стр. 255
Щърк - стр. 256
Празник - стр. 257
Рибар - стр. 258
Славей - стр. 259
Гергьовден - стр. 260
Моите воловци - стр. 261
Утро - стр. 262
Гарванова молба - стр. 263
Нива - стр. 264
Поточе - стр. 265
Стадото ми - стр. 266
Урок - стр. 267
След дъжда - стр. 268
Похвала - стр. 269
Гълъби - стр. 270
Пуйо - стр. 271
Мотичката ми - стр. 272
Слънце грее - стр. 273
Мишчици - стр. 274
По жетва - стр. 275
Петленце - стр. 276
Чичо, чичо! - стр. 277
Дядовите свинчета - стр. 278
Ловец - стр. 279
Прела баба - стр. 280
Зайо на война - стр. 282
Тракалцето ми - стр. 284
Есен - стр. 285
Дай си, дете, ръчицата! - стр. 286
Зима - стр. 287
Към зимата - стр. 288
Закъснялата птичка - стр. 289
Боян - стр. 292
Жерави - стр. 298
През май - стр. 299
Дете и птиче - стр. 300
На Нова година - стр. 301
Сурва година - стр. 302
Дядо Мраз - стр. 303
Сурвакница - стр. 304
Свирка - стр. 305
Май - стр. 306
Към децата - стр. 307
Птиче - стр. 308
Прощаване - стр. 309
Извор - стр. 310
Заю кум - стр. 311
Мецанино руно - стр. 316
Градинка - стр. 317
От изток - стр. 318
Дъждец - стр. 319
Трудът е богатство - стр. 320
На орача - стр. 321
Духай, ветре! - стр. 322
Към полето - стр. 323
Родина - стр. 325
След зимата - стр. 326
Малки моми - стр. 327
Овчар - стр. 328
Кокиче - стр. 329
Скотовъдец - стр. 330
Зимна нощ - стр. 331
Воденичар - стр. 332
Хубаво си - стр. 333
Цанко Бакалов - Церковски (1869-1926). Биобиблиографска справка - стр. 334
Цанко Церковски (псевдоним на Цанко Генов Бакалов), български писател и земеделски деец, е роден през 1869 г. в село Бяла Черква, Търновско в родолюбивото семейство на Гено и Пена Ангелови. В годините на неговото детство в селото се подвизава Бачо Киро - първият селски поет и бунтовник, загинал на бесилката през 1876 г. - факт, който оказва влияние на начинаещия автор, както и посрещането на руските войски. Завършва местното училище, през 1888 г. продължава учението си в Търново, на следващата година се премества в Пловдив. Прибира се в село, без да завърши. След спречкване с баща си заминава за Казанлък, но не успява да завърши педагогическото училище, чийто директор тогава е д-р Кръстьо Кръстев. След като учителства няколко месеца в село Бейбунар (дн. Средище), Силистренско, през 1892 г. се прибира на село и се задомява. От 1894 е учител в село Мусина и издава "Селски вестник" в същото село, където имало печатница. Тук отпечатва и "първата си уж сериозна сбирка" - "Печални часове". Премества се в село Батак, Свищовско - до 1897 г., когато се връща отново в родното си село и се заема със собствено земеделско стопанство. След три години работа и размисли, той стига до идеята за сдружаване на земеделците. През април 1899 г. по почин на Цанко Церковски се свиква голям събор в село Мусина, на който се определя дата и място за първия конгрес на земеделските дружби (БЗНС). Във вестник "Земеделска защита", редактиран и издаван от Янко Забунов в Плевен, се отпечатва приготвеният от Церковски позив към земеделците в страната. През 1903 г. започва издаването в село Бяла черква на сп. "Селска пробуда", което излиза две години. През 1906 г. е избран за народен представител. След погрома през 1918 г. Церковски влиза в коалиционния кабинет на Теодор Теодоров като министър на благоустройството. След като през 1919 г. Александър Стамболийски поема самостоятелно управление, Церковски е последователно министър на железниците, просветата и благоустройството. През октомври 1921 г. е отпразнуван тържествено юбилей по случай 30-годишната му писателска дейност. След преврата от 09.06.1923 г. е арестуван и съден. В затвора пише романа си "Из гънките на сърцето". Освободен на 05.01.1925 г., той е арестуван отново след атентата в "Света Неделя" ("Св. Крал") - 16.04.1925 г. На 21.03.1926 г. съдът го оправдава. Месец по-късно, на 2.05.1926 г. Церковски умира. Приживе издава: "Няколко Цанкови стихотворения из печалните му часове" (Силистра, 1892), "Печални часове" (с. Мусина, 1895), "Бачо Стоян и два нови гроба" (с. Мусина, 1896), "Механджийското милосърдие" (с. Мусина, 1896), "Две-три нови народни песни" (Плевен, 1900), "Още две-три нови народни песни" (Търново, 1902), "Снимки и приумици" (София, 1901), "На румане" - поема из живота на жътварките (София, 1901), "Ружа" - стихотворен разказ (Габрово, 1904), "Полски песни" (Варна, 1905), "Разсънки" - жални песни (София, 1908), "Тъжби" - политически песни и припеви (София, 1908), "Луди млади" - сценична игра (София, 1908), "Халосник" - сценична игра (София, 1908), "Под старото небе" - драма (София, 1921), "Събрани съчинения в три тома" (1918). Създава и книги за деца като "Детска раздумка" (1905) и "Росни капки" (1912). Посмъртно са публикувани писаният в затвора роман "Из гънките на сърцето" (1926), "Писма от затвора" (1932). През 1947 г. държ. изд. Народна просвета започва да печата Събрани съчинения на Церковски под редакцията на Никола Атанасов, но изданието остава незавършено. По-късно, под редакцията на Иван Сестримски, излизат "Избрани произведения" на Церковски в изд. Български писател и др. В годините на социализма, през 1959 г., родната му къща е обявена за музей.
Съдържание/
Поет на селската неволя и борба - Димитър Гундов - стр. 5
• СТИХОТВОРЕНИЯ/
Слънцето закри се - стр. 11
Живей - стр. 12
Два брата - стр. 14
Молепсаний - стр. 16
Тиран ме хвърли - стр. 18
Тиха вечер - стр. 20
Отломки - стр. 22
Сазът ми - стр. 27
Бекярски песни - стр. 28
Да би знала, мамо - стр. 39
Що ми не дохождаш - стр. 40
Спри се, ветре - стр. 41
Черни очи - стр. 43
Мари, момиченце - стр. 44
Мрак се мръкна - стр. 45
Яна и Луд Гидия - стр. 46
Думи, думи - стр. 48
Извади ми, мамо - стр. 49
Я ми подай, мамо - стр. 50
Севдано - стр. 51
Дайте вино - стр. 52
Събуди ме, мамо - стр. 54
Думай, душо - стр. 55
В сън унесен - стр. 56
Там на срещната могила - стр. 57
Градинар - стр. 58
Камънар - стр. 61
Коняр - стр. 63
Керванджии - стр. 64
Косач - стр. 66
Дърводелец - стр. 67
Пред стадото - стр. 69
Пред лозето - стр. 70
На оран - стр. 72
Градушка - стр. 73
На нивата - стр. 75
В пролет - стр. 76
Изпих чаша - стр. 77
Полски равнини - стр. 79
На разсъмване - стр. 80
Земледелски марш - стр. 81
Пътници - стр. 82
Дайте си ръцете - стр. 83
Земеделецо! - стр. 84
Спиш ли? - стр. 85
Напред! - стр. 86
Ори, ори! - стр. 87
Той буди се - стр. 88
Пред оран - стр. 89
Попей ми - стр. 90
Буйни ветре, я повей - стр. 92
Тъжба - стр. 93
Ковач - стр. 97
Нижат се години - стр. 98
Старо харо - стр. 99
Ерген Нено младожено - стр. 101
Лудо - стр. 102
Подмладена баба - стр. 104
Гиздосия - стр. 105
Песен на качамака - стр. 107
На Гергьовден - стр. 108
- РАЗКАЗИ/
Воловарчета - стр. 111
Бирникът дошел - стр. 123
Гергьовден - стр. 129
Срамушка - стр. 138
Около белянката - стр. 142
Пъдар - стр. 148
Продадени съвести - стр. 157
На речния брод - стр. 160
Гърбушка - стр. 164
Зад крайчеца на завесата - стр. 169
Орисани - стр. 179
По витата пътека - стр. 199
- ИЗ МОЯ ЖИВОТ 205-239
- СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ/
Теменужка - стр. 243
Кончето ми - стр. 244
Чучулига - стр. 245
Козички - стр. 246
Бяла роза - стр. 247
Зайо - стр. 248
Ластовичка - стр. 249
Писана - стр. 250
Воденичната ми - стр. 251
Слива - стр. 252
Агънце - стр. 263
Патенца - стр. 254
Облаче - стр. 255
Щърк - стр. 256
Празник - стр. 257
Рибар - стр. 258
Славей - стр. 259
Гергьовден - стр. 260
Моите воловци - стр. 261
Утро - стр. 262
Гарванова молба - стр. 263
Нива - стр. 264
Поточе - стр. 265
Стадото ми - стр. 266
Урок - стр. 267
След дъжда - стр. 268
Похвала - стр. 269
Гълъби - стр. 270
Пуйо - стр. 271
Мотичката ми - стр. 272
Слънце грее - стр. 273
Мишчици - стр. 274
По жетва - стр. 275
Петленце - стр. 276
Чичо, чичо! - стр. 277
Дядовите свинчета - стр. 278
Ловец - стр. 279
Прела баба - стр. 280
Зайо на война - стр. 282
Тракалцето ми - стр. 284
Есен - стр. 285
Дай си, дете, ръчицата! - стр. 286
Зима - стр. 287
Към зимата - стр. 288
Закъснялата птичка - стр. 289
Боян - стр. 292
Жерави - стр. 298
През май - стр. 299
Дете и птиче - стр. 300
На Нова година - стр. 301
Сурва година - стр. 302
Дядо Мраз - стр. 303
Сурвакница - стр. 304
Свирка - стр. 305
Май - стр. 306
Към децата - стр. 307
Птиче - стр. 308
Прощаване - стр. 309
Извор - стр. 310
Заю кум - стр. 311
Мецанино руно - стр. 316
Градинка - стр. 317
От изток - стр. 318
Дъждец - стр. 319
Трудът е богатство - стр. 320
На орача - стр. 321
Духай, ветре! - стр. 322
Към полето - стр. 323
Родина - стр. 325
След зимата - стр. 326
Малки моми - стр. 327
Овчар - стр. 328
Кокиче - стр. 329
Скотовъдец - стр. 330
Зимна нощ - стр. 331
Воденичар - стр. 332
Хубаво си - стр. 333
Цанко Бакалов - Церковски (1869-1926). Биобиблиографска справка - стр. 334
Цанко Церковски (псевдоним на Цанко Генов Бакалов), български писател и земеделски деец, е роден през 1869 г. в село Бяла Черква, Търновско в родолюбивото семейство на Гено и Пена Ангелови. В годините на неговото детство в селото се подвизава Бачо Киро - първият селски поет и бунтовник, загинал на бесилката през 1876 г. - факт, който оказва влияние на начинаещия автор, както и посрещането на руските войски. Завършва местното училище, през 1888 г. продължава учението си в Търново, на следващата година се премества в Пловдив. Прибира се в село, без да завърши. След спречкване с баща си заминава за Казанлък, но не успява да завърши педагогическото училище, чийто директор тогава е д-р Кръстьо Кръстев. След като учителства няколко месеца в село Бейбунар (дн. Средище), Силистренско, през 1892 г. се прибира на село и се задомява. От 1894 е учител в село Мусина и издава "Селски вестник" в същото село, където имало печатница. Тук отпечатва и "първата си уж сериозна сбирка" - "Печални часове". Премества се в село Батак, Свищовско - до 1897 г., когато се връща отново в родното си село и се заема със собствено земеделско стопанство. След три години работа и размисли, той стига до идеята за сдружаване на земеделците. През април 1899 г. по почин на Цанко Церковски се свиква голям събор в село Мусина, на който се определя дата и място за първия конгрес на земеделските дружби (БЗНС). Във вестник "Земеделска защита", редактиран и издаван от Янко Забунов в Плевен, се отпечатва приготвеният от Церковски позив към земеделците в страната. През 1903 г. започва издаването в село Бяла черква на сп. "Селска пробуда", което излиза две години. През 1906 г. е избран за народен представител. След погрома през 1918 г. Церковски влиза в коалиционния кабинет на Теодор Теодоров като министър на благоустройството. След като през 1919 г. Александър Стамболийски поема самостоятелно управление, Церковски е последователно министър на железниците, просветата и благоустройството. През октомври 1921 г. е отпразнуван тържествено юбилей по случай 30-годишната му писателска дейност. След преврата от 09.06.1923 г. е арестуван и съден. В затвора пише романа си "Из гънките на сърцето". Освободен на 05.01.1925 г., той е арестуван отново след атентата в "Света Неделя" ("Св. Крал") - 16.04.1925 г. На 21.03.1926 г. съдът го оправдава. Месец по-късно, на 2.05.1926 г. Церковски умира. Приживе издава: "Няколко Цанкови стихотворения из печалните му часове" (Силистра, 1892), "Печални часове" (с. Мусина, 1895), "Бачо Стоян и два нови гроба" (с. Мусина, 1896), "Механджийското милосърдие" (с. Мусина, 1896), "Две-три нови народни песни" (Плевен, 1900), "Още две-три нови народни песни" (Търново, 1902), "Снимки и приумици" (София, 1901), "На румане" - поема из живота на жътварките (София, 1901), "Ружа" - стихотворен разказ (Габрово, 1904), "Полски песни" (Варна, 1905), "Разсънки" - жални песни (София, 1908), "Тъжби" - политически песни и припеви (София, 1908), "Луди млади" - сценична игра (София, 1908), "Халосник" - сценична игра (София, 1908), "Под старото небе" - драма (София, 1921), "Събрани съчинения в три тома" (1918). Създава и книги за деца като "Детска раздумка" (1905) и "Росни капки" (1912). Посмъртно са публикувани писаният в затвора роман "Из гънките на сърцето" (1926), "Писма от затвора" (1932). През 1947 г. държ. изд. Народна просвета започва да печата Събрани съчинения на Церковски под редакцията на Никола Атанасов, но изданието остава незавършено. По-късно, под редакцията на Иван Сестримски, излизат "Избрани произведения" на Церковски в изд. Български писател и др. В годините на социализма, през 1959 г., родната му къща е обявена за музей.