Цар Въглен

Ъптон Синклер

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: По-скоро отлично. Без следи от употреба.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1979 г.
Език:: Български
Страници:: 372
Корици:: Меки
Преводач:: от английски Желяз Янков
Художник:: Иван Кьосев
Категория:: Чужда проза
Дебелина (мм):: 20

Град Педро се намираше досам планинския масив, едно безредие от магазини и пивници, от което се разклоняваха нагоре по каньоните голям брой железопътни линии, обслужващи каменовъглените мини. През седмицата градът спеше спокойно, но съботните вечери, когато миньорите идваха долу на тълпи, а скотовъдците пристигаха на коне и в автомобили, той се пробуждаше и в него закипяваше живот. Един ден в края на юни на гарата слезе от влака младеж на около двайсет години с чувствителна физиономия и кестенява, леко къдрава коса. Той носеше протрит и поизбелял костюм, купен в един квартал на родния му град, където евреите въртяха амбулантна търговия по тротоарите; отдолу се показваше изпоцапана синя риза без връзка, а краката му бяха обути в чифт тежки, доста поизносени обувки. На гърба му висяха, привързани с ремъци, бельо и едно одеяло. По джобовете си беше напъхал разни неща - гребен, четка за зъби и малко джобно огледало. Докато беше във вагона за пушачи, младежът се вслушваше в приказките на миньорите и се стремеше да запомни тяхното произношение. Когато слезе от влака, повървя покрай линията, отърка ръцете си в сажди и леко ги размаза по лицето си. След като провери резултата в огледалото, младежът закрачи по главната улица на Педро, избра едно дюкянче за тютюн и влезе. С възможно най-грубия тон се обърна към собственичката: - Можеш ли ми каза как да стигна до мината "Пайн крийк"? Жената го погледна бегло, без никакво подозрение, и даде исканите сведения. Младежът взе трамвая и слезе в подножието на каньона Пайн крийк, откъдето трябваше да бъхти нагоре тринайсет мили. Денят беше слънчев, небето кристално ясно, а планинският въздух освежителен. Младежът изглеждаше щастлив, и докато крачеше по пътя, запя дълга песен: "Старият Цар Въглен бе веселяк голям, Издигна си колеж таз весела душа; От знания пращеше този негов храм - За тебе и за мен да викнеме ура! О, Лиза-Ана, ела излез с мен, Луната грее ярко, навън е като ден; О, Лиза-Ана, ела, о, Лиза-Ана, За тебе изпълнявам химна на Хариган! Върти я с лекота таз весела душа, върви, върви индустрията, и все върви, върви; за пълната паница, за своята лула, върти я той безспирно, върти, върти, върти... О, Мери-Джейн, ела излез с мен, Луната грее ярко зад кестените там, О, Мери-Джейн, не чуваш ли как пея, За тебе изпълнявам химна на Хариган! Ура за Царя Въглен, за пълната паница, за тлъстата кесия и мъдрите слова. Ура и за лулата, за неговия лицей, ура за теб, за него, за всички ни ура! О, Лиза-Ана, ела излез с мен, Луната грее ярко...".