Данаил Хр. Попов - чистонародният деец

Живот и дело

Цветан Симеонов

За особеностите на екземпляра

Данаил Хр. Попов - чистонародният деец - снимка 1

Състояние:: Отлично
Забележка:: Книгата е нова.
Наличност:: 1 бр.

За изданието

Издателство:: Отечествен фронт
Град на издаване:: София
Година:: 1987 г.
Език:: Български
Страници:: 182
Корици:: Меки
Категория:: Мемоари, биографии, писма

Данаил Христов Попов е български национал революционер, деен участник в българското национално-революционно движение през 60-те и 70-те години на 19 век. Близък съратник и доверено лице на Васил Левски. Данаил Попов е роден на 1 януари 1840 г. в град Плевен. Бащата е свещеник - поп Христо. Учи в Плевенското шестокласно училище (1850 - 1856). Заминава за Румъния, за да продължи образованието си (1857). По това време баща му умира и поради липса на средства става словослагател в печатницата "Романов-Расидеску" в Букурещ. През време на работата си в печатницата усвоява немски, руски, френски и гръцки език. Срещите в печатницата с Георги Раковски, оказват голямо влияние за овладяването на идеите за национална свобода. Под неговото влиянието напуска печатницата и е изпратен в Галац, където посреща пристигащите от Румъния изселници от Ломския и Видинския край (1859-1861). Урежда превозването им с параходи по Дунава до родните им места. Установява се в Турну Мъгуреле, където се залавя с търговия и си създава добро материално положение (1863). Закупува и продава в магазина си оръжие и боеприпаси. Член на ТБЦК от 1866 г. Проявява се в организацията на бунтовните чети. Подпомага организирането и изпращането в България на четите на Филип Тотю и Панайот Хитов (1867). Подпомага със свои средства и четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). От неговия дом в Румъния Васил Левски тръгва към България. С негова препоръка Апостола създава Плевенския частен революционен комитет, който е първия в страната (1869). Поставя се началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. През същата година заедно с Васил Левски, Христо Иванов (Големия), Иван Македончето и др. основават Турнумъгурелския частен революционен комитет. За председател е избран Данаил Попов. Почти цялата кореспонденция на Апостола минава през Данаил Попов. Единствен има право да чете всички получавани от и за Левски писма и да взима копия от тях. Всъщност Левски установява архива си именно в Търну Мъгуреле при Данаил Попов, а не в Букурещ при Каравелов и не позволява документацията да се мести. Между Данаил Попов и Васил Левски възниква искрена и сърдечна дружба, която продължава до обесването на Апостола на свободата.