Копривщица

Пътеводител за Копривщица

Петко Теофилов

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Наука и изкуство
Град на издаване:: София
Година:: 1958 г.
Антикварна:: Да
Език:: Български
Страници:: 110
Корици:: Меки
Художник:: И. Костуркова
Категория:: Спорт, туризъм и пътеводители
Ширина (мм):: 122
Височина (мм):: 170
Дебелина (мм):: 8

Книгата е с богат снимков материал. Петко Теофилов Петков е български общественик. Основател на модерното музейно дело в Копривщица. Наричан е "последният копривщенски възрожденец". Носител на орден "Кирил и Методий" - I степен. На 2 май 2014 г. Петко Теофилов посмъртно е обявен за почетен гражданин на град Копривщица. Роден е на 27 октомври 1919 г. в Копривщица. Семейството му е преселено в Пазарджик и Пловдив по политически и икономически причини. Работи в тютюневите фабрики. Активно се включва в антифашисткото движение на РМС, заедно със Стефан Халачев. Участва активно за установяване на ОФ власт в Пловдивско и града от 5 до 11 септември. На 5 септември с малък отряд превзема гара Кричим. Участва в първата фаза на Отечествената война - 1944 г. В Пловдив след войната развива активна публицистична и културна дейност. Един от основателите на културния клуб. Личните убеждения пречат донякъде на официалното обществено утвърждаване на Петко Теофилов като писател, тъй като има връзки с анархокомунистически среди, между които и Христо Колев - Големия - всички те са активни революционери, част от които интербригадисти от испанската гражданска война. В Сталинския период тези контакти му създават сериозни неприятности, които преодолява с присъщите му чар, ерудиция и дар слово. През 1951 г. се завръща със семейството си в родната Копривщица. Остатъка от живота си посвещава на града. Преодолявайки съпротивления от стара политическа неприязън, като директор на Дирекция на музеите, отдавайки заслужено място на първооснователите на музейното дело, успява чрез копривщенски съмишленици да издигнат града в челното място на историческите, туристически и бележити места в България. Между тези съмишленици са ген. Иван Врачев, поетът Веселин Андреев, Анна Каменова, Тодор Тумангелов, Недельо Меслеков, Андон Брайков и други ентусиасти. По негова инициатива като председател на туристическото дружество "Детелин войвода" се възстановява старата хижа на връх Богдан. В творчеството си внушава легенди за "хайдушки кладенчета", за "Детелинова грамада", за "Каравелова поляна" над Бяла река. Инициатор за строителство на чешми от името на Дирекция на музеите. Един от пазителите на автентичния вид на града, в качеството си на директор на музеите до края на дните си - 27 август 1971 г. Активен радетел за издаване на министерско постановление за обявяване на Копривщица за национален исторически и туристически град и за установяване на традиционен национален събор за изворен фолклор и изкуство. Преизграждане на музейните експозиции по съвременен научен начин. Съдейства за археологически разкрития - "Смиловенско кале" (1961 - 1962 г.). Петко Теофилов развива активна публицистична дейност в периодичния и специализиран печат за величието на историческия град в рамките на България и за родените тук личности. Публикува под псевдонимите Камен Климашев и Росен Здравец. Издава и преиздава пътеводители за град Копривщица на няколко езика, пътеводител за град Клисура, биографични очерци за Тодор Каблешков, Панайот Волов и Любен Каравелов. Посмъртно е преиздаден "Менците преляха" - художествено произведение с извлечени исторически факти и легенди за абаджийската гилдия от Копривщица. На обществени начала председател на Читалищното настоятелство от 1956 до 1969 г. и родителският комитет в училището. Теофилов е председател на копривщенското земляческо дружество "Тодор Каблешков" на живущите в Пловдив копривщенци. Председател на Градския и член на Окръжния съвет за култура в София и на музейния съвет към Комитета за култура от това време. Автор е на сценарии на четири реализирани документални филма - "Една нощ в Средна гора" (1962), "Предвестник на свободата" (1963) и "Каравелова изгубихме" и "Бунтовникът от Щумен" (1968).