Капитанска дъщеря

Александър С. Пушкин

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: Без първа корица, вътре запазена, без бележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Ив. Г. Игнатовъ
Град на издаване:: София
Година:: Без година
Език:: Български
Страници:: 166
Корици:: Меки
Преводач:: от руски Ив. Ст. Андрейчинъ
Поредици и библиотеки:: Библиотека за всички № 20
Категория:: Класика
Тегло (гр.):: 85
Ширина (мм):: 120
Височина (мм):: 160
Дебелина (мм):: 8

Повесть. "Капитанска дъщеря" е единствения завършен исторически роман на Пушкин. Той е много кратък, но се отличава с изключителна широта на историческите и художествените обобщения. За да напише романа Пушкин проучва всички достъпни тогава архиви, мемоарни и фолклорни материали. Пушкин достига до извода, че съюзяването на дворянството и селячеството е невъзможно, и че селският бунт е опасно разрушителен за руската държавност. С "Капитанска дъщеря" Пушкин предупреждава своите съвременници за кървавата анархия, която заплашва Русия, ако деспотичният ред принуди народа да хване брадвата. Освен документални материали Пушкин използва произведения на художествената литература на 18 век, в които е отразена тогавашната епоха. В романа автора нито принизява, нито идеализира народния вожд Пугачов. Той държи на историческата истина и представя селският водач в цялата му сурова и противоречива реалност. Пугачов е безпощаден към враговете си, но не е кръвожаден по природа, напротив присъщо му е дълбоко чувство за справедливост. Добродетелите на Пугачов не са измислени от Пушкин, такъв е останал в народното съзнание, в песните и преданията. Пушкин му е придал характерни за руския човек черти - смелост и съобразителност, великодушие и свободолюбие. Главният герой Гриньов, млад дворянин и офицер понася тежките изпитания на историческите събития с чест. Проявява душевно благородство, мъжество, прямота и чистота на чувствата. От преживяното той извлича урок, урока, че съдбата и благополучието на дворянството изцяло завист от отношението му към руският народ, който е добър и великодушен по природа, но ожесточен от безправието и нищетата. Предговор Цветан Минков

Ключови думи: Руска класика, А.Пушкин, повест