Предговор
Ескимосите са малък народ - около 40 000 души. Обаче територията, която населяват, е огромна. Тя се простира от източното крайбрежие на Гренландия през Бафинова земя и Лабрадор по цялото северно крайбрежие на Канада и Аляска до полуостров Чукотка в Сибир. Още през миналия век различни изследователи посетили някои племена на този народ. Американският полярен изследовател Пири се свързал предимно с гренландските полярни ескимоси. Той има известни заслуги за изследването на тази страна, но към културата на ескимосите проявил по-малък интерес. Други изследователи са се интересували повече от живота и особеностите им. Но няма нито един измежду тях, който с такава всеотдайност да е посветил целия си живот изключително на изследването на ескимосите, както героят на тази книга, датчанинът Кнуд Расмусен.
Той направил опит да обоснове материалното им съществуване и мирогледа им, проследил целия им външен и вътрешен мир, проучил както методите им на ловуване, така и проявите на тяхното изкуство, техните легенди и митове, техните богове и заклинания. Расмусен е първият, който действително сближил ескимосите с европейците и никой освен него не е проявявал към тях такава топлота и разбиране. При това той не изпаднал в грешката, направена например от известния Фритьоф Нансен, който ги е омаловажавал. Расмусен назовавал открито слабостите им и се стараел да ги обясни с особените условия на живот в Крайния Север и с постоянната заплаха за съществуването им.
Обичта на Расмусен към ескимосите обаче не се изчерпвала само с това, че е потърсил възможност да се запознае с тях и с техния начин на живот, при което неизбежно често пъти изпадал в опасни положения; той им помагал и на дело. Най-яркият пример за това е откриването на търговската станция Туле. След като ескимосите веднъж влезли в допир с европейската цивилизация, те почувствували и необходимостта от определени стоки, без които вече не могли да минат. Туле трябвало да задоволява тази необходимост, без да се ощетяват ескимосите. Расмусен не е могъл да предвиди какво ще стане в бъдеще с този град. В наши дни този някога забравен от света преден пост към северния полюс бе разтресен от тътена на американските самолети. През Втората световна война, когато Дания бе изцяло откъсната от Гренландия, се сключи договор между тогавашния датски пълномощен министър във Вашингтон - Хенрих де Кауфман, и президента Рузпелт, с който САЩ добиха правото да имат военни бази в Гренландия до края на войната. Войната свърши. Въпреки споразумението и всички обещания обаче американците останаха на острова. Днес Туле израсна като едно от най-големите летища в света. Там сега няма вече мечки и северни гъски, затова пък има повече птици във водите на залива, но те са мъртви, станали жертва на прословутата чума от маслото, на ония замърсявания, които се дължат на изхвърляните от военните кораби остатъци от мазнини и масла, причиняващи слепване на перушината. Преди няколко години вестниците съобщиха, че двама пратеници на ескимосите връчили на датското правителство молба, да им разреши да преместят по̀ на север селото си, в непосредствена близост до което сега били настанени 7000 американски войници.
Ханс Бауер е германски журналист и писател на произведения в жанра биография, исторически роман и научно-популярна литература за животните.
Ключови думи: Х. Бауер, 6 май 1894 г., Кнуд Расмусен, ескимоси, 40 000 души, Гренландия, Бафинова земя, Лабрадор, Канада, Аляска, Чукотка, Сибир, съществуване, мироглед, ловуване, изкуство, легенди, митове, богове, заклинания, Крайния Север
