На кръстопът

Фани Попова-Мутафова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Добро
Забележка:: В началото текстът на увода е подчертан, както и има следи от изтрит текст с химикал, точно преди започването на книгата (виж сн.2). Отвъд това, много добре запазена и ценна книга.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Стрелец
Град на издаване:: София
Година:: 1996 г.
Език:: Български
Страници:: 170
Корици:: Меки
Поредици и библиотеки:: Забранени книги
Категория:: Българска проза
Дебелина (мм):: 8
ISBN:: 9548152142

През периода на народна република България, книгата е забранена и преследвана от милиционерите. Самият роман е по-скоро любовен и засяга наред с темата за феминизма, и тези за националсоциализма и болшевизма, но предвид плитките мозъци на родните шумкари, това явно е било достатъчно да бъде обявен за фашистка литература. Това е трето издание от 1996 г., първото е 1937 г (Завети), второто 1943 г. Включва допълнително статии на Фани Попова-Мутафова относно национализма и други теми, както и мнението на Кирил Христов за голямата българска писателка. Има и лични снимки, някой от които са публикувани за пръв път. * Фани Добрева Попова-Мутафова, българска писателка, преводачка, общественичка, е родена на 16. 10. 1902 г. в град Севлиево в семейството на генерал Добри Попов. Отначало живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София (1922) и учи пиано в Консерваторията в Мюнхен (1922-1925). Присъединява се към литературния кръг "Стрелец" (1925-1927). Дебютира с разказ през 1924 г. във "Вестник за жената". Сътрудничи на сп. "Българска мисъл", "Златорог", "Златоструй", в. "Литературни новини", "Стрелец", "Съдба", "Философски преглед" и др. Член на СБП, изключена след 09.09. 1944 г., възстановена през 1963 г. До 1944 г. издава 35 книги, сред които: "Жени. 12 разказа" (1927), "Жената на приятеля ми" (1929), "Солунският чудотворец" (1929-1930, 1942), "Момина скала. Легенди" (1930), "Недялка Стаматова" (повест, 1933, 1942), "Зарко и хвърчилата" (повест за юноши, 1934), "Огледало, нимби и цветя" (разкази, 1934), "Цар Калоян. Исторически картини" (1934), "Велики сенки" (1935, 1943), "Дъщерята на Калояна" (1936, 1942), "Една жена" (разкази, 1936), "На кръстопът" (повест, 1937, 1942), "Приказки за Крали Марко" (1937; 1944), "Христо Ботев. Драматични картини" (1937) "Цар Иван Асен ІІ" (1937, 1941), "Червената мантия" (разкази, 1937), "Ангел Кънчев" (роман, 1938, 1942), "Боянският майстор" (1938, 1943), "Йоан Асен" (роман, 1938; 1943), "Последният Асеновец" (роман, 1939; 1943), "Княгиня Мария-Луиза" (1939), "Червената мантия" (1939; 1943), "Легенди" (1941), "Разкази. Т. І, ІІ" (1941-1943), "Повести" (1942), "Новата българка" (1942) и др. След 09.09. 1944 г. е осъдена на 7 г. затвор по Народния съд, от които лежи 11 месеца и е помилвана и освободена, а през 1948 г. са възстановени гражданските й права. В годините на социализма са издадени книгите й "Одрин падна! " (очерк, 1962, в съавторство с Г. Дилчовски), "Дъщерята на Калояна" (1962; 1968; 1983; 1985), "Велики сенки" (1967; 1970), "Солунският чудотворец" (1969; 1980; 1982; 1985), "Д-р П. Берон" (биографичен роман, 1972), "Верен и безстрашен. Разказ за Ангел Кънчев" (1976), "По стръмното към звездите. Разказ за Петър Берон" (1977), "Когато бяха малки" (разкази, 1979), "Седмият грях" (1981), "Йоан Асен ІІ" (1986), "Последният Асеновец" (1987). Умира на 09.07.1977 г. в София. В по-ново време са издадени "Княгиня Мария Луиза" (1994), повестта "На кръстопът" (1996) и четирилогията й "Асеновци" (2007-2009).