Имате ли гъдел
Приказки в сегашно време
Марко Ганчев
За особеностите на екземпляра
✕
- СъстояниеОтлично
- НаличностЕкземплярът временно не се продава.Има налични други екземпляри от същата книга - вижте вдясно или най-долу.
- Задай въпрос относно екземпляра
- Моля, влезте през "Вход", за да зададете въпрос за книгата.
- ✕
За изданието
- ИздателствоНародна младеж
- Град на издаванеСофия
- Година1984 г.
- ЕзикБългарски
- Страници180
- КорициТвърди
- ХудожникГенчо Симеонов
- Категория
- Ширина (мм)135
- Височина (мм)205
- Дебелина (мм)15
От книгата с приказки на Марко Ганчев "Имате ли гъдел"
блика ведро настроение. Авторът изгражда една атмосфера на свобода
и безгрижие, характерна за детството. Във всеки от седемте цикъла
Марко Ганчев се е стремил да даде свое обяснение на обичайните
детски въпроси, да провокира мисленето и въображението на своите
малки читатели, като при това запази свежестта и неочакваността
на детската логика, разгръщаща се често върху фона на привидно
случайни ориентири и неизменно стигаща до своеобразни заключения.
По тоя път е извел той своите художествени идеи и е обединил около
тях както наблюденията си от всекидневието, така и елементи от
митологията, от приказките и народните поверия.
Написани с непретенциозен език и неусетно подчинени на една
уплътнена простота, приказките на Марко Ганчев се четат с
увлечение. В тях личи умението на автора да отсява значителното
от второстепенното, да улавя психологическите състояния на
героите при различните ситуации и да ги разкрива с разбиране и
многообразен метафоричен изказ.
Двамата герои и разказвачът са основното ядро, около което
се "натрупват" допълнителните стойности. Така всеки един от тях се
превръща в критерий за света и за всичко, произтичащо от сблъсъците
си с него и става една неспокойна връзка между осезаемото и
неосезаемото. Персонажите в приказките на Марко Ганчев са поставени
обикновено в едно парадоксално състояние, което ги прави или
хитроумни герои, или наивни смешници, на които не бива да
подражаваме. Често пъти този ефект се постига с умело балансиране
върху тънкото острие на иронията, което има за цел да направи
връщането ни назад, към нелепостта, посредствеността и глупащината
безсмислено и невъзможно.
Доброто познаване на житейския материал дава възможност на
автора умело да разкрива детските реакции, а също така и целенасочено
да ги проектира в бъдещето, влагайки в тях социален смисъл. Значително
участие в този сложен комплекс взема съчетаването на конкретния
реално-осезаем житейски факт с допустимо-приказния психологически
свят, базиращ се на състояния, чувства, настроения и приумици. С
всяка една от своите творби авторът разтваря по една малка пролука
към тайнството на вечнопроникващите се, но никога не достигащи крайно
сливане на човек и природа, през които несигурно пътува бавно укрепващото
детско въображение.
За децата е трудно различима границата между играта и насилието,
а когато осъзнаят, че са извършили жестокост, може да се окаже, че
всичко е твърде късно и непоправимо. Разбира се, пакостниците се
наказват с презрението на най-близките им хора. Те често са пример
как не трябва да се постъпва. В приказката "Дрян" цял един град,
възникнал на мястото, където палавото момче е изсякло дряновата гара,
съблюдава и днес това правило, защото ако не мисли какво прави,
човек неминуемо стига до разни магарии, както онова магаре, което
развързало торбата с лъжите между Габрово и Трявна и станало причина
хората да останат безсилни към пуснатите на свобода лъжи, а селото
под превала над "Сечен камък" да носи странното име Торбалъжи...
Примерите на поуките са много, но никога не идват умозрително.
В много случаи елементите на разказа доминират. Увлечени
в повествованието, понякога ние не усещаме как авторът с "вмъкване"
на приказния елемент към края ни е извел в друга орбита, където
нещата са добили измерения на тайнство, отнасящо ни в пределите
на фантазията. Това добре дозирано и умело преплитане на жанровете
е дало на Маркo Ганчев възможност да постигне максимална
правдоподобност на разказването и уплътнено художествено внушение.
С "Имате ли гъдел" писателят предоставя едно много занимателно
четиво не само на своите малки читатели. Тая книга би могла да подсети
и възрастните за много неща, които те са забравили или съзнателно
са пренебрегнали в живота си, изплетен от компромиси.
Марко Ганчев Маринов е български писател (сатирик, есеист,
автор на детска литература) и общественик.
Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча, което днес е
квартал в град Дряново. Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в
столичното детско вестниче "Другарче" на К. П. Домусчиев. През 1946 г.
започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти
"Средношколско единство" и "ЕМОС", издавани в София. През 1950 г.
завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска
филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 - 1955 г.
печата стихове във вестниците "Народна младеж", "Литературен фронт",
"Стършел", в литературни списания и сборници. След завършването на
българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Т
ирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.
Първата стихосбирка "Семената зреят" на Марко Ганчев излиза през 1957 г.
През 1961 - 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на
вестник "Стършел".
От 1968 г. е завеждащ редакция "Поезия" в издателство "Народна
култура", до 1971 г., когато е изключен от БКП заради отказ да гласува
резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела
като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп.
"Съвременник". През 1984 - 1989 г. е главен редактор на алманаха
за хумор и сатира "Апропо", издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово.
През 1989 г. започва да води рубрика 2 пъти седмично по радио "Свободна
Европа", в която чете политически есета под общо заглавие "На прощаване
с тоталитарната система". От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор
на вестник "Литературен фронт", преименуван междувременно на "Литературен
форум".
Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в 7 Велико народно
събрание, подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС.
От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус,
след което е писател на свободна практика.
блика ведро настроение. Авторът изгражда една атмосфера на свобода
и безгрижие, характерна за детството. Във всеки от седемте цикъла
Марко Ганчев се е стремил да даде свое обяснение на обичайните
детски въпроси, да провокира мисленето и въображението на своите
малки читатели, като при това запази свежестта и неочакваността
на детската логика, разгръщаща се често върху фона на привидно
случайни ориентири и неизменно стигаща до своеобразни заключения.
По тоя път е извел той своите художествени идеи и е обединил около
тях както наблюденията си от всекидневието, така и елементи от
митологията, от приказките и народните поверия.
Написани с непретенциозен език и неусетно подчинени на една
уплътнена простота, приказките на Марко Ганчев се четат с
увлечение. В тях личи умението на автора да отсява значителното
от второстепенното, да улавя психологическите състояния на
героите при различните ситуации и да ги разкрива с разбиране и
многообразен метафоричен изказ.
Двамата герои и разказвачът са основното ядро, около което
се "натрупват" допълнителните стойности. Така всеки един от тях се
превръща в критерий за света и за всичко, произтичащо от сблъсъците
си с него и става една неспокойна връзка между осезаемото и
неосезаемото. Персонажите в приказките на Марко Ганчев са поставени
обикновено в едно парадоксално състояние, което ги прави или
хитроумни герои, или наивни смешници, на които не бива да
подражаваме. Често пъти този ефект се постига с умело балансиране
върху тънкото острие на иронията, което има за цел да направи
връщането ни назад, към нелепостта, посредствеността и глупащината
безсмислено и невъзможно.
Доброто познаване на житейския материал дава възможност на
автора умело да разкрива детските реакции, а също така и целенасочено
да ги проектира в бъдещето, влагайки в тях социален смисъл. Значително
участие в този сложен комплекс взема съчетаването на конкретния
реално-осезаем житейски факт с допустимо-приказния психологически
свят, базиращ се на състояния, чувства, настроения и приумици. С
всяка една от своите творби авторът разтваря по една малка пролука
към тайнството на вечнопроникващите се, но никога не достигащи крайно
сливане на човек и природа, през които несигурно пътува бавно укрепващото
детско въображение.
За децата е трудно различима границата между играта и насилието,
а когато осъзнаят, че са извършили жестокост, може да се окаже, че
всичко е твърде късно и непоправимо. Разбира се, пакостниците се
наказват с презрението на най-близките им хора. Те често са пример
как не трябва да се постъпва. В приказката "Дрян" цял един град,
възникнал на мястото, където палавото момче е изсякло дряновата гара,
съблюдава и днес това правило, защото ако не мисли какво прави,
човек неминуемо стига до разни магарии, както онова магаре, което
развързало торбата с лъжите между Габрово и Трявна и станало причина
хората да останат безсилни към пуснатите на свобода лъжи, а селото
под превала над "Сечен камък" да носи странното име Торбалъжи...
Примерите на поуките са много, но никога не идват умозрително.
В много случаи елементите на разказа доминират. Увлечени
в повествованието, понякога ние не усещаме как авторът с "вмъкване"
на приказния елемент към края ни е извел в друга орбита, където
нещата са добили измерения на тайнство, отнасящо ни в пределите
на фантазията. Това добре дозирано и умело преплитане на жанровете
е дало на Маркo Ганчев възможност да постигне максимална
правдоподобност на разказването и уплътнено художествено внушение.
С "Имате ли гъдел" писателят предоставя едно много занимателно
четиво не само на своите малки читатели. Тая книга би могла да подсети
и възрастните за много неща, които те са забравили или съзнателно
са пренебрегнали в живота си, изплетен от компромиси.
Марко Ганчев Маринов е български писател (сатирик, есеист,
автор на детска литература) и общественик.
Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча, което днес е
квартал в град Дряново. Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в
столичното детско вестниче "Другарче" на К. П. Домусчиев. През 1946 г.
започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти
"Средношколско единство" и "ЕМОС", издавани в София. През 1950 г.
завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска
филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 - 1955 г.
печата стихове във вестниците "Народна младеж", "Литературен фронт",
"Стършел", в литературни списания и сборници. След завършването на
българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Т
ирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език.
Първата стихосбирка "Семената зреят" на Марко Ганчев излиза през 1957 г.
През 1961 - 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на
вестник "Стършел".
От 1968 г. е завеждащ редакция "Поезия" в издателство "Народна
култура", до 1971 г., когато е изключен от БКП заради отказ да гласува
резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела
като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп.
"Съвременник". През 1984 - 1989 г. е главен редактор на алманаха
за хумор и сатира "Апропо", издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово.
През 1989 г. започва да води рубрика 2 пъти седмично по радио "Свободна
Европа", в която чете политически есета под общо заглавие "На прощаване
с тоталитарната система". От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор
на вестник "Литературен фронт", преименуван междувременно на "Литературен
форум".
Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в 7 Велико народно
събрание, подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС.
От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус,
след което е писател на свободна практика.