Имате ли гъдел

Приказки в сегашно време

Марко Ганчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна младеж
Град на издаване:: София
Година:: 1984 г.
Език:: Български
Страници:: 180
Корици:: Твърди
Художник:: Генчо Симеонов
Категория:: Приказки и легенди
Ширина (мм):: 135
Височина (мм):: 205
Дебелина (мм):: 15

От книгата с приказки на Марко Ганчев "Имате ли гъдел" блика ведро настроение. Авторът изгражда една атмосфера на свобода и безгрижие, характерна за детството. Във всеки от седемте цикъла Марко Ганчев се е стремил да даде свое обяснение на обичайните детски въпроси, да провокира мисленето и въображението на своите малки читатели, като при това запази свежестта и неочакваността на детската логика, разгръщаща се често върху фона на привидно случайни ориентири и неизменно стигаща до своеобразни заключения. По тоя път е извел той своите художествени идеи и е обединил около тях както наблюденията си от всекидневието, така и елементи от митологията, от приказките и народните поверия. Написани с непретенциозен език и неусетно подчинени на една уплътнена простота, приказките на Марко Ганчев се четат с увлечение. В тях личи умението на автора да отсява значителното от второстепенното, да улавя психологическите състояния на героите при различните ситуации и да ги разкрива с разбиране и многообразен метафоричен изказ. Двамата герои и разказвачът са основното ядро, около което се "натрупват" допълнителните стойности. Така всеки един от тях се превръща в критерий за света и за всичко, произтичащо от сблъсъците си с него и става една неспокойна връзка между осезаемото и неосезаемото. Персонажите в приказките на Марко Ганчев са поставени обикновено в едно парадоксално състояние, което ги прави или хитроумни герои, или наивни смешници, на които не бива да подражаваме. Често пъти този ефект се постига с умело балансиране върху тънкото острие на иронията, което има за цел да направи връщането ни назад, към нелепостта, посредствеността и глупащината безсмислено и невъзможно. Доброто познаване на житейския материал дава възможност на автора умело да разкрива детските реакции, а също така и целенасочено да ги проектира в бъдещето, влагайки в тях социален смисъл. Значително участие в този сложен комплекс взема съчетаването на конкретния реално-осезаем житейски факт с допустимо-приказния психологически свят, базиращ се на състояния, чувства, настроения и приумици. С всяка една от своите творби авторът разтваря по една малка пролука към тайнството на вечнопроникващите се, но никога не достигащи крайно сливане на човек и природа, през които несигурно пътува бавно укрепващото детско въображение. За децата е трудно различима границата между играта и насилието, а когато осъзнаят, че са извършили жестокост, може да се окаже, че всичко е твърде късно и непоправимо. Разбира се, пакостниците се наказват с презрението на най-близките им хора. Те често са пример как не трябва да се постъпва. В приказката "Дрян" цял един град, възникнал на мястото, където палавото момче е изсякло дряновата гара, съблюдава и днес това правило, защото ако не мисли какво прави, човек неминуемо стига до разни магарии, както онова магаре, което развързало торбата с лъжите между Габрово и Трявна и станало причина хората да останат безсилни към пуснатите на свобода лъжи, а селото под превала над "Сечен камък" да носи странното име Торбалъжи... Примерите на поуките са много, но никога не идват умозрително. В много случаи елементите на разказа доминират. Увлечени в повествованието, понякога ние не усещаме как авторът с "вмъкване" на приказния елемент към края ни е извел в друга орбита, където нещата са добили измерения на тайнство, отнасящо ни в пределите на фантазията. Това добре дозирано и умело преплитане на жанровете е дало на Маркo Ганчев възможност да постигне максимална правдоподобност на разказването и уплътнено художествено внушение. С "Имате ли гъдел" писателят предоставя едно много занимателно четиво не само на своите малки читатели. Тая книга би могла да подсети и възрастните за много неща, които те са забравили или съзнателно са пренебрегнали в живота си, изплетен от компромиси. Марко Ганчев Маринов е български писател (сатирик, есеист, автор на детска литература) и общественик. Марко Ганчев е роден през 1932 г. в село Марча, което днес е квартал в град Дряново. Първото му стихотворение излиза през 1942 г. в столичното детско вестниче "Другарче" на К. П. Домусчиев. През 1946 г. започва да сътрудничи редовно със стихове на вестниците за гимназисти "Средношколско единство" и "ЕМОС", издавани в София. През 1950 г. завършва гимназия в Дряново и е приет за студент по българска филология в Софийския държавен университет. Като студент през 1950 - 1955 г. печата стихове във вестниците "Народна младеж", "Литературен фронт", "Стършел", в литературни списания и сборници. След завършването на българска филология е изпратен от Съюза на българските писатели в Т ирана, Албания, да се подготви за преводач на поезия от албански език. Първата стихосбирка "Семената зреят" на Марко Ганчев излиза през 1957 г. През 1961 - 1968 г. завежда културния отдел и е член на редколегията на вестник "Стършел". От 1968 г. е завеждащ редакция "Поезия" в издателство "Народна култура", до 1971 г., когато е изключен от БКП заради отказ да гласува резолюция срещу Александър Солженицин. Продължава работа в отдела като редови редактор, а от 1979 до 1984 г. е редактор в сп. "Съвременник". През 1984 - 1989 г. е главен редактор на алманаха за хумор и сатира "Апропо", издание на Дома на хумора и сатирата в Габрово. През 1989 г. започва да води рубрика 2 пъти седмично по радио "Свободна Европа", в която чете политически есета под общо заглавие "На прощаване с тоталитарната система". От декември 1989 до 1993 г. е главен редактор на вестник "Литературен фронт", преименуван междувременно на "Литературен форум". Ганчев е депутат от Съюза на демократичните сили в 7 Велико народно събрание, подписва новата конституция, заради което е изключен от СДС. От 1993 до 1999 г. е посланик на Република България в Република Беларус, след което е писател на свободна практика.