Тунелът

Бернхард Келерман

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: Почти отлично.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Профиздат
Град на издаване:: София
Година:: 1980 г.
Език:: Български
Страници:: 344
Корици:: Меки
Преводач:: от немски Венцислав Константинов, Огнян Бранков
Художник:: Владимир Коновалов
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 19

"Тунелът" е роман от немския писател Бернхард Келерман (1879-1951), публикуван през 1913 г. Една от големите сензации в началото на XX век е гибелта на "непотопимия" презокеански лайнер "Титаник", който още при първия си рейс от Европа за Америка в 1912 г. се сблъсква с айсберг. Светът е потресен не толкова от броя на жертвите - 1600 души, колкото от крушението на един технически шедьовър, възхваляван като символ на модерната епоха. Една година по-късно светът изживява нова сензация, но този път в литературата - това е романът на немския писател Бернхард Келерман "Тунелът". Дръзкият проект да се прокопае тунел под Атлантическия океан, който да свърже двата континента и да осигури бърз и безопасен превоз, окриля читателите, укрепва наново вярата във възможностите на човека да обуздае природата и да я подчини на своите цели. Книгата има небивал успех и бързо е преведена на много езици. Ала не минава и година от публикуването на романа и избухва Първата световна война. Тя унищожава немалко илюзии, но преди всичко развенчава мита, че техническият напредък сам по себе си е напредък към човешко благоденствие. Войната за сетен път потвърждава схващанията на някои големи мислители о т XIX век, че техниката като средство за производство неминуемо влиза в противоречие с обществените отношения. Така книгата на Келерман запазва своята стойност във времето не толкова със сензационния си сюжет, а заради разкриването на една проблематика, чиито застрашителни измерения се осъзнават истински едва днес. Писателят с необикновена точност предсказва живота в съвременния голям капиталистически град с неговата крайна дехуманизация и липса на духовност. Неслучайно действието на романа се развива в Америка и най-вече в Ню Йорк - тази класическа арена на битките между Труда и Капитала. Този Ню Йорк още в началото на века живее в денонощна надпревара; автомобили, надземни железници, коли, фургони, хора - всичко лети, устремено към една-единствена цел: печалбата. Манхатън, огромното сърце на метрополиса, ги поглъща, всмуква и изхвърля през хилядите си артерии. Тук човешките същества са превърнати в лишени от самостоятелност частици, в хаотично движещи се атоми, нажежени от взаимното триене. Отвсякъде ги преследват търговски реклами, подканящи ги да удвоят доходите си, а чрез медикаменти да се избавят от неизбежните истерия и алкохолизъм. В небето кръжат рекламни дирижабли, предлагащи "здраве", "успех", "богатство" - трите труднодостижими символа на прословутия "американски начин на живот". Съдържание/ - Тунел, извеждащ в бъдещето - Венцеслав Константинов (предговор) - стр. 5, - Тунелът - Бернхард Келерман - стр. 11, - За автора - стр. 341. Бернхард Келерман е германски белетрист, пътеписец, есеист. Бернхард Келерман започва литературния си път с иимпресионистични романи, изпълнени с лирични природоописания в стила на неоромантизма, сред които се открояват "Йестер и Ли" (1904), "Ингеборг" (1906), "Глупецът" (1909) и "Морето" (1910). В романа "Тунелът" (1913), донесъл му сензационен световен успех и преведен на 25 езика, писателят обвързва една техническа утопия - прокопаването на трансатлантически тунел - с остра критика на съвременното му устремено към безогледни печалби общество. През Първата световна война Келерман става кореспондент на вестник "Берлинер тагеблат" и публикува редица военни репортажи. През 1920 г. излиза големият му роман "Девети ноември", в който описва хаоса и безизходицата в годините на войната, като изтъква вината на немската военщина и изобличава националното чувство за превъзходство. Следват популярните романи "Братя Шеленберг" (1925) и "Град Анатол". През 1933 г. Бернхард Келерман е бойкотиран от националсоциалистите и е изключен от Пруската литературна академия, а романът му "Девети ноември" е забранен и публично изгарян. Писателят не емигрира. След Втората световна война става съосновател на Немската академия на изкуствата. В прочутия му следвоенен роман "Мъртвешки танц" (1948) са обрисувани съпротивата и поражението на обикновения немски гражданин по време на нацистката диктатура.