Драма в пет действия.

Не! Всяка власт тиранска има край!
Когато робът правда не намери
и бремето непоносимо стане,
тогава той посяга към небето
и смъква свойте вечни правдини,
закътани там горе, нерушими
като звездите. Връщат се тогава
предвечните закони на живота -
човек против човека се възправя
и друго щом не може да помогне,
последно средство мечът му остава!
Тези думи Фридрих Шилер влага в устата на народния водач
Щауфахер от трагедията си "Вилхелм Тел". Но немският поет не е
първосъздател на този образ, нито пък на станалия чрез неговата
творба класически сюжет. За да даде плът на своите художествени
въжделения, Шилер прибягва до един мит - това е легендата за
майстора-стрелец от Бюрлиген, когото народната поезия вече е
превърнала в олицетворение на човешката борба за свобода и
независимост.

Йохан Кристоф Фридрих фон Шилер, познат като Фридрих Шилер,
е германски поет, историк и драматург.
С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор
по история и философия в Йена и се вдълбочава в трудовете на
Имануел Кант, които упражняват трайно влияние върху
художествено-теоретичните му възгледи.
Поезията на Фридрих Шилер представлява постоянно домогване
до красотата, доброто и истината в името на братството между хората,
озарени от извънземната светлина на изкуството.
В чест на поета литературни и културни награди "Фридрих Шилер"
учредяват през 1920 г. швейцарската фондация "Шилер", през 1954 г.
град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.