„Айвънхоу“ (Ivanhoe) е исторически роман от Уолтър Скот, издаден през 1819 година. Действието му се развива в средновековна Англия, а в романа се съдържат описания на рицарски турнири, хора извън закона, съд на вещици, противопоставяне между християни и евреи и др. Романът поражда повишен интерес към рицарството и средновековните порядки.
Действието се развива през 12 век във феодална Англия. След завършването на Третия кръстоносен поход много рицари се завръщат в Европа. Английският крал Ричард Лъвското сърце на връщане към Англия, попада в плен на австрийския херцог Леополд V Бабенберг. Принц Джон се възползва от отсъствието на брат си и започва еднолично да управлява страната, като разпалва враждите между нормани и саксонци и плете интриги срещу краля, надявайки се да получи короната. Богатият саксонски феодал Седрик Саксонеца, от своя страна крои планове да възроди могъществото на саксонците и да отхвърли властта на норманите, като се надява да постави начело на саксонците сър Ателстън от Кънънгзбърг, потомък на англосаксонския крал Алфред Велики. Апатичният Ателстън не вдъхва доверие, и затова Седрик се надява да го ожени за своята повереница, лейди Роуина. Но плановете на стария саксонски тан са осуетени от неговия син Уилфред Айвънхоу, който е влюбен в Роуина. Уилфред се присъединява към кръстоносната войска на крал Ричард без съгласието на своя баща, който заради своеволието му го прогонва от дома си. Айвънхоу се завръща в Англия, управлявана от принц Джон и неговата свита. Айвънхоу участва в рицарски турнир и го печели под чуждо име, като избира за кралица на любовта и красотата лейди Роуина. Тайно се е завърнал в родината си и Ричард Лъвското сърце. Стрелецът Робин Худ действа със своите разбойници из горите. В хода на действието алчните нормански благородници са разгромени от свободолюбивите английски селяни, тамплиерите губят в процеса срещу обявената за вещица еврейка Ребека, нейният обожател Брайън де Боа Гилбер загива от ръката на Айвънхоу, а крал Ричард отново сяда на престола. Айвънхоу и Роуина се женят и живеят дълго и щастливо...
***
Уолтър Скот е роден на 15 август 1771 г., в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди. Тази любов към фолклора го съпътства през целия му живот. Завършва право и става адвокат.
Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 г., когато е утвърден и признат поет, Уолтър Скот издава "Уейвърли" - първият от поредицата исторически романи. Неговите романи повлияват Пушкин, Достоевски, Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представяне на отминалата епоха. Според изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2 836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета.
Признат е за един от най-големите британски - шотландски романисти, през 1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Джон Драйдън, Даниел Дефо и Джонатан Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите "Айвънхоу", "Кенилуърт", "Единбургската тъмница" и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 г., за да изплати дълговете си.
Ключови думи: Уолтър Скот, Айвънхоу, роман, приключения, рицари, детска, юношеска, литература
