Етрополецът

Петър Мирчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Български писател
Град на издаване:: София
Година:: 1977 г.
Език:: Български
Страници:: 233
Корици:: Меки
Категория:: Книги с автограф
Дебелина (мм):: 12

С посвещение и автограф от автора. Тодор Пеев (Пейов) Стоянов е деец на българското националноосвободителното движение, журналист, драматург и дипломат, член на Българското книжовно дружество. Тодор Пеев е роден през 1842 г. в град Етрополе. Първоначално се образова в родния си град, след това в Ловеч и София. Учи във Френския колеж "Сен Беноа" в Цариград (1863-1865). Работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. Съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък" в Етрополе. Включва се в националноосвободителните борби на българите. Избран е за председател на Етрополския частен революционен комитет на ВРО (1870). Взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК в Букурещ (1872). Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. Пеев основава комитети в Кюстендил, Радомир и в Осоговския манастир "Свети Йоаким", като стига до Крива Паланка. След Арабаконашия обир, към който има отношение, заминава за Браила (1872). Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество". Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание в 1875 година и на Априлското въстание на следната 1876 година. Тодор Пеев се е познава и поддържа кореспонденция с много видни представители на национал-освободителното движение. След Освобождението заема редица важни административни длъжности. Окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско. Окръжен управител във Варна (1899). Търговски агент в Скопие (1899-1901). Автор е на ценни мемоари и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания". Разочарован от след освобожденската действителност се самоубива на 26 юли 1904 г. в град София