Жена

Такео Аришима

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Народна култура
Град на издаване:: София
Година:: 1988 г.
Език:: Български
Страници:: 360
Корици:: Меки
Преводач:: от японски Вера Вутова
Художник:: Владимир Боев
Категория:: Чужда проза
Ширина (мм):: 130
Височина (мм):: 200
Дебелина (мм):: 20

История за една ненаситна, необуздана любов, която разрушава... Поразителен роман за решителността на една жена, готова на всичко, за да открие човешкото щастие. Героинята на Такео Аришима - Йоко, е една от най-внушителните в съвременната японска литература. Тя е вдъхновена от най-ярките женски образи в световната литература - Ана Каренина и Ема Бовари. "Жена" е изповед и разказ за любовта, която пронизва до кости... "Жена" e класически японски роман. За своя роман Аришима се вдъхновява по време на едно пътуване с кораб към Япония, докато чете "Ана Каренина". Така авторът създава своя образ Йоко Сацуки - една толкова красива жена, че "събужда завист дори у гейшите". Тя е млада и непокорна. На пръв поглед изглежда уверена, но всъщност е самотна и неудовлетворена. Опитва се да открие себе си и щастието си. Омъжва се по любов и бързо става майка. Скоро осъзнава, че мъжът и не е това, за което е копняла, и тръгва да търси щастието си другаде. Решава, че заслужава нещо повече. Годежът и с Кимура би трябвало да и донесе онзи престиж, за който момичето копнее, но за целта трябва да се качи на кораб и да отиде при бъдещия си съпруг чак в Америка. Бягството и не е само към привидно по-добър живот, но и от онова общество, в което Йоко се чувства презирана, неразбрана и отритната. Ще успее ли Йоко да се утвърди като независима жена и дали ще намери любовта, която търси? Аришима разказва съдбата и бавно и някак достолепно. Езикът на романа е специфичен, което на моменти малко тежи, но това не променя факта, че историята е добре разказана. Парадоксът обаче е, че за да се потуши навеки един огън, трябва да се поддържат пламъците на друг. Всъщност не Кимура е основният мъжки герой, а Курачи - корабният помощник-капитан, в който Йоко се влюбва отчаяно и силно. Тази любов е взаимна, всепоглъщаща и страстна. Една "необуздана любов, която разрушава двамата физически и духовно, но Йоко "е готова да пожертва безкористно всичко в името на главозамайващото щастие да обича и да бъде обичана". Oт самото начало до края Аришима се е справил успешно с пресъздаването на образа на Йоко - една жена, която постепенно рухва и се превръща в съвсем различна от "онази, на която всички се възхищаваха и шепнат: "Вижте, Йоко, Йоко! ". Лицето, което преди е било по-красиво от това на някоя гейша, сега е страдалческо и "изкривено от злоба и ревност". Именно това е основният смисъл, който Аришима е загатнал - любовта може да промени всеки, тя може да те възвиси и да те погуби с еднакво голяма сила и тежест. Въпросът е ти какво ще и позволиш да направи с теб и сърцето ти и каква цена си готов да платиш, за да останеш обичан... Такео Аришима е японски писател-романист и поет. Двамата му по-малки братя, Икума Аришима и Тон Сатоми също са известни автори. Неговият син Масаюки Мори е международно известен актьор. След дипломирането и задължителният кратък период в императорската японска армия, Такео Аришима взима английски уроци от Мария Елкънтън Нитоб, съпругата на Инузо Нитоб, а през юли 1903 г. получава длъжността чуждестранен кореспондент в САЩ. В Съединените щати той се записва в колежа "Хавърфорд" (Филаделфия), а по-късно и в университета в Харвард. След дипломирането си Такео Аришима записва преживяванията си от пътуването си до Америка в дневник, които по-късно издава във вид на мемоари. През времето си в Америка той става критичен към християнството, привлечен от социализмът и повлиян от произведенията на писатели като Уолт Уитман, Хенрик Ибсен и Питър Кропоткин. Неговото време и преживявания в Америка и годината прекарана в Европа дълбоко повлияват на неговия стил на писане и на неговия възглед за света, което го довежда до чувствата на отчуждение от японското общество. След като се завръща в Япония през 1907 година Такео Аришима отново влиза в армията за кратко, преди да стане английски учител по етика през 1909 година в университета "Хокайдо". Чрез неговия брат Икума Аришима Такео Аришима се запознава с много други автори, завършили училището "Gakushuin", сред които са Наоя Шига и Санеацу Мушанокоджи. Заедно с тези писатели, те стават съоснователи и създатели на група, която е кръстена на тяхното литературното списание "Shirakaba", което е публикувано за първи път през 1911 г. В него Такео Аришима пише романи и литературни критики и става известен като една от централните фигури в групата "Shirakaba". Такео Аришима постига първата си литературна прослава през 1917 г. с романа "Потомците на Каин", в който той изобразява Божието проклятие върху човека заради разрушителният му характер върху природата. През 1919 г. той издава най-известната си творба "Определена жена", която е една морална и психологическа мелодрама за голямата женска воля, бореща се срещу лицемерното доминиращо влияние на мъжкия пол в обществото. Макар и доста критично аплодиран за този различен стил, темите и героите на творбите на Такео Аришима за съжаление не привличат много съвременни японски читатели. През 1922 г. Такео Аришима изповядва социалистическата философия, и в потвърждение на неговите убеждения, той се отказва от собствеността на голямата наследствена ферма в Хокайдо, която той по-рано е бил наследил от баща си, и публично заявява че иска да се дистанцира от малката буржоазия в идващата революция. Такео Аришима се жени през 1910 г., но съпругата му почива през 1916 г. от туберкулоза, оставяйки му три деца. През 1922 г. той се среща с Акико Хатано, която е омъжена жена и редактор, работещ за известното женско списание "Fujin Koron". Тяхната връзка бързо се превръща в извънбрачна афера, която по-късно става известна и на съпруга на Акико Хатано. Този злополучен факт довежда до пагубното решение на Такео Аришима и Акико Хатано да се самоубият в "Karuizawa", като се обесват. Поради изолираното и недостъпно местоположение на телата им, те не биват открити за повече от месец и са идентифицирани до голяма степен със саморъчно написаната от тях бележка, която оставят. Гробът на Такео Аришима е в гробището "Aoyama Cemetery" в Токио. След смъртта си Такео Аришима става известен с подробните си дневници, обхващащи над двадесет тома, с интимен запис на живота, страховете и надеждите му. Съвременниците му са разглеждали Такео Аришима като писател, философ и социален критик. Неговото писане е критично настроено към християнството и силно повлияно от социализма, примесено с емоционално и хуманистично интензивни идеи заимствани от Библията, от философията на Лев Толстой и на анархическия социализъм.