Имигранти в Канада

Стивън Александроф

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: С автограф от автора.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Вулкан 4
Град на издаване:: София
Година:: 1998 г.
Език:: Български
Страници:: 248
Корици:: Меки
Художник:: Петър Добрев
Категория:: Книги с автограф
Ширина (мм):: 84
Височина (мм):: 108
Дебелина (мм):: 32

За автора и дебютната му книга: Стефан Александров (Стивън Александроф) е пряк свидетел и участник в станалата историческа българска емиграционна вълна в Канада от края на 80-те и началото на 90-те години. Когато повечето от самолетите с направление Куба най-неочаквано се изпразваха още в канадското градче Гандер където спираха, за да заредят гориво. Написани с непринуденост и прямота, разказите на Стефан Александров разкриват всички страни от живота и битието на доскорошните български граждани, отношенията помежду им в една нетипична за тях стресова ситуация на емигранти. Те засягат морални, етични, битови, политически, философски и религиозни въпроси. Героите им са хора от различни слоеве на обществото, със свои интереси, навици, култура и амбиции. Книгата има познавателна стойност, дава представа за един друг начин на живот и печели със своята четивност и белетристични качества. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. * МИЛИОНЕР През един юлски ден Григор Добрев седеше в кварталното ресто-рантче пред изпотена халба с бира. Навън беше задушно и горещо като в сауна. За него единственото приятно нещо в такова време си оставаше студената бира. Кънтримузиката приятно гьделичкаше ушите му и той, приг-лаждайки по навик малко избелялата си от слънцето кестенява коса, поглеждаше често към напращялата розова барманка. Защото си беше наумил да се пробва там. Понеже слабо владееше английския, този млад, среден на ръст и симпатичен емигрант, използваше езика на мъжествените погледи и още по-мъжественото седене пред голямата халба с бира. Когато не гледаше барманката, той се взираше от скука в редките посетители. Ако се съдеше по ранния следобеден час и по външния им вид, това бяха хора пенсионери, безделници или дребни мошеници чакащи нещо. "Чудна работа - помисли си Григор, - в тази полутъмна дупка с 10-15 маси без покривки винаги има хора, а пък вечер дори е препълнено." Той беше виждал много квартални ресторантчета из Торонто, безукорно подредени с бели или цветни покривки, с цветя на всяка маса, с неонови надписи отвън, показващи, че заведението работи 24 часа в денонощието. Много от тях имаха изнесени отвън големи черни дъски, на които се виждаше ценоразписа и беше подчертано намалението и привилегиите, които ползваха клиентите. Въпреки всичко, вътре не влизаше никой или тук-там някоя двойка заемаше маса. Просто да се чуди човек защо такива безукорни ресторантчета най-често фалираха. Току-що беше влязъл млад, висок, сравнително елегантно облечен рус мъж. Той се отправи към бара, който се намираше на няколко крачки от вратата, но не седна на никое от празните столчета, а се облегна на тезгяха. Поръча си бира и бавно отпивайки от чашата, започна да оглежда посетителите. След като ги прецени доста внимателно, погледът му се спря на Григор и той дълго го наблюдава, сякаш го проучваше. После, все така бавно, взе в едната си ръка бутилката, а в другата чашата и се насочи към масата на нашия човек. Когато се спря пред нея, той любезно се усмихна и каза нещо на английски, но с доста фъфлещ и неясен глас, сякаш езикът му беше отрязан наполовина. Григор се досети, че онзи иска да седне при него и посочвайки с ръка масата, каза: Йес, йес... - като клатеше глава нагоре-надолу, което трябваше да значи "Да, да, свободно". Канадецът седна. На него вече му беше ясно какъв човек стоеше насреща му.......