Една четвърт

Мина Мау

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова, подходяща за подарък.
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
87% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки през последната година).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Лексикон
Град на издаване:: София
Година:: 2019 г.
Език:: Български
Страници:: 212
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Тегло (гр.):: 250
Ширина (мм):: 145
Височина (мм):: 205
ISBN:: 9786192201821

Мина Мау преживява два престоя в психиатрия, съпровождани от страхове, псевдохалюцинации и фалшиви спомени. От продължителния прием на лекарства напълнява и губи част от младежкия си чар, който обаче - както по-късно осъзнава - ѝ е носел и много празнота и лутане. Новата Мина - такава, каквато я откриваме в "Една четвърт", страда, ликува, обича и се бори. Тя е мрачна и светла. Като всеки човек. Романа, който отгръщате, тя пише в периода 2012 - 2013 г. Всички издателства, на които го изпраща тогава, го отхвърлят. Някои казват, че това е поредният "гол роман", а други направо признават страха си от скандала, зареден в него. Борбата, която авторката повежда чрез книгата си, всъщност е опълчване срещу стигмата - с многото ѝ лица: българската психиатрия, заклеймяването на болестта и болните, страховете, изолацията, отхвърлянето... На тях тя противопоставя осъзнаването, борбата на малките стъпки, живителния прилив на творчеството, любовта... За да се стигне до най-важното - изцелението (доколкото е възможно) и пълноценното живеене (такова, каквото е). "Това е една мисионерска книга, която поема огромния риск да посегне срещу вековни стереотипи, действащи в българското общество и до днес. Да посегне от първо лице. Прави го с цялото достойнство и отговорност на погледа отвътре - погледа на човека, познаващ издъно преизподнята на психичното заболяване. Такава е нейната героиня, изминала и осъзнала всяка стъпка на психичното си разстройство, изстрадала и приела заболяването и диагнозата и въпреки това - оцеляла като личност. Заради творчеството. Заради любовта. Но може би най-вече заради онази човешка сила, която ни спасява и в най-тежката безизходица - силата да стигнеш дълбоко в себе си, да отхвърлиш страховете и стигмите и да получиш отреденото ти изцеление заради ненакърнената способност да даваш. Да, шизофренията е тежко заболяване. Но то не поглъща човека, намерил сили и съзнание да се бори за себе си. Да, обществото на здравите страни от болния. Но кой е действително здравият и кой - болният в тази битка между етикетите и лично постигнатата човешка сила? И дали всичко това не може да се случи на всеки един от нас? " Елка Димитрова