Андроник

Анна Топалджикова

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Отлично
Забележка:: Нова, подходяща за подарък.
Наличност:: при доставчик - в това състояние и цена в този щанд.
88% от книгите са налични при доставчиците, с които щандът работи (на база последните 100 поръчки през последната година).
Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Black Flamingo
Град на издаване:: София
Година:: 2020 г.
Език:: Български
Страници:: 160
Корици:: Меки
Категория:: Българска проза
Тегло (гр.):: 300
ISBN:: 9786197362763

Историята за Андроник - грузинецът сложил начало на един от най-видните родове на Елена. Вдъхновение за романа е малкото, което е известно за един действително съществувал грузински преселник, родоначалник на един от големите Еленски родове. Историите на неговите правнуци и пра-пра внуци са историите на епископа на Цариградската патриаршия, един от водачите на борбите за национална църква Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски), писателя Стоян Михайловски, писателя Петко Ю. Тодоров и сестра му Мина Тодорова, братята банкери Иван и Атанас Бурови. Останалото е фикция - въображаемия динамичен живот на една интересна личност, неспокоен дух, който търси и не намира удовлетворение. Като дете грузинецът Андроник, роден в едно селце сред високите склонове на Кавказ, има силна връзка с дядо си. Дядо Тамаз, който е обикалял и опознавал света, го научава на много неща, предначертава съдбата му. Още в ранната си младост Андроник напуска дома и тръгва за Кайсери, в Турция, където отглежда коне, след това за Истанбул, там е препоръчан и става интендант на Османската армия по време на похода и втората обсада на Виена през 1683 г. На връщане, след поражението на османските войски, се заселва в България, на северното крайбрежие на морето. Заживява в среда, в която различни етноси и религии живеят заедно в разбирателство. Не се застоява, заедно с любимия си кон Вахтанг се отправя на пътешествия, връща се и отново тръгва, прекосява нови и нови земи и продължава да снове между зова на непознатото и носталгията по това, което е било. "Може би вътре в себе си, там, където никой не можеше да надзърне, той живееше като отшелник. Свободата беше илюзия навън, но вътре, там, където се раждаха и оформяха мислите, там беше необятно, безкрайно, абсолютно свободен. Коне препускат на ръба между брега и морето, от сушата ли са дошли или излизат от водата... Той стои на неподвижната земя, вътре в него стихиите се гонят, смесват и преобразуват. И все пак се учи да се задържа тук, подобен на втвърдения отвън и жив вътре в себе си камък. Да остава." Из книгата