Боеве

Йордан Вълчев

За особеностите на екземпляра

Състояние:: Много добро
Забележка:: С посвещение, без други забележки.
Наличност:: 1 бр. - в това състояние и цена в този щанд. Други екземпляри от книгата

За изданието

Издателство:: Христо Г. Данов
Град на издаване:: Пловдив
Година:: 1981 г.
Език:: Български
Страници:: 220
Корици:: Твърди
Категория:: Българска проза
Дебелина (мм):: 15

Йордан Вълчев извървява дълъг и стръмен път към писателското майсторство, ако и да е роден разказвач, прозаик новатор, дързък експериментатор, рушител на установени догми и стереотипи. Той тръгва устремно в полето на прозата като ученик през 1939 г. във вестник "Ученически подем", публикува след четири години пътепис за остров Тасос в меродавния всекидневник "Мир", а на 22 години и все още недипломиран юрист издава първия си сборник с разкази "Боеве", излязъл на 20 декември 1946 г. Това е стремитeлен пристъп, смел и отривист, подобен на ръководена от него атака на фронта. Той е упорит, талантлив, смел до безразсъдство и горящ от желание да пробие в литературата. Да се утвърди и спечели признание. Познава родната художествена традиция в лицето на Страшимиров, Петканов и Йовков.Усеща промяната с утвърждаването на донесения от Съветския съюз социалистически реализъм, но с типичното си индивидуалистично вироглавие желае да следва собствен път в прозата. И независимо от утвърждаващите се нови норми, които са му чужди, да следва зова на сърцето си, своята творческа съвест и своето призвание. Затова създава такъв необичаен, витален, шокиращ и неравнодушно приет сборник като "Боеве", в който Отечествената война е представена като кървава касапница и безсмислена за обикновения войник месомелачка. Като антихуманно и жестоко за редника изпитание, каквото е всяка водена война. Това влиза в рязко противоречие с налагащата се митологема за освободителния характер на кампанията, която по съветски образец кой знае защо е наречена Отечествена. Това е разбиване от упор на утвърждаващите се нови догми и стереотипи. Една опасна смелост в едно жестоко, коварно и тесногръдо време. Логично е, след дирижирания критически погром на асове като Павел Вежинов, Стоян Каролев, Емил Петров и Богомил Райнов, да последва не само скриването му от официалния литературен живот за 10 години, но и "превъзпитанието му" в българския Гулаг, чиято еманация е Куциян. Но Вълчев е не само талантлив, но и жилав писател. Той доживява реабилитацията си с цената и на някои неизбежни за социализма компромиси. Те се отнасят преимуществено до поведението му на човек, знаещ мястото си в живота, но търсещ упорито място на трапезата и трибуната до богоизбраните. До утвърдените и наложени литературни корифеи, които се изучават в училищата и университетите.